“Четирима сина загубих. Двама не са живи, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лев!”.
Такива са думите на смелата българка баба Тонка Обретенова. Те са олицетворение на патриотичния дух на една смела жена, застанала редом до своя народ в едни от най-тежките години на неговото съществуване. Неслучайно започваме днешната статия с този цитат. Историята, която ще ви разкажем е за живота на един от синовете на революционерката – Никола Обретенов, който е пример за това как патриотичният дух на семейството може да се предаде на идните поколения.
Никола Обретенов
Синът на баба Тонка е роден през далечната 1849г. в град Русе. Отраства в голяма фамилия, има четирима братя и две сестри, като всички те по един или друг начин са обвързани с борбата за свободна България. Малкият Никола се застъпва за своя народ едва на 14 години. Той се обявява против гърцизацията и опитите на Вселенската патриаршия да асимилира българите и участва в изгонването на местния гръцки владика. Година по-късно, през 1864-та се дипломира и заминава за Влашко заедно с баща си – Тихо Обретенов. След три години младежът отново се завръща на родното си място. Именно тогава Никола започва да се обвързва по-сериозно с революционните среди. Той става член на управата на русенското читалище, което освен важно културно средище е и тайна квартира на местния революционен комитет. Близостта с бунтовниците започва да влияе сериозно върху възгледите на младия Обретенов и през 1871-ва той е приет в БРЦК с решение на председателя Любен Каравелов. С течение на времето Никола започва да играе много важна роля в организацията, той взема активно участие в кореспонденцията между съзаклятниците във Влашко и тези останали на османска територия. Организира нелегални транспортни канали и посвещава голяма част от времето си на каузата. В цялата тази дейност Никола е подкрепян значително от майка си – баба Тонка и от своето семейство.
До 1875-та младият революционер се издига в организацията и редовно участва в нейните тайни заседания. Там се решават важни въпроси относно избухването на Старозагорското въстание. Никола подпомага подготовката и въоръжаването на Червеноводската чета. Всички обаче знаем съдбата на бунта. След предателство хиляди въстаници и съзаклятници са заловени от турците и Никола е принуден да се укрива. С много усилия той успява да избяга и да се спаси във Влашко. През 1875г., въпреки трудностите Обретенов продължава да бъде част от движението за свободата на България. Той става член и съосновател на Гюргевския революционен комитет и като такъв взема участие в заседанията му. Въпреки провала на Старозагорското въстание, настроенията на българите не са се променили. Те милеят за своята родина и искат свободата си. Революционната организация взема решение на следващата година да избухне поредно кърваво въстание, което да даде гласност на яростта на нагнетения народ. Тази епопея, която ще се състои през следващата 1876-та ще бъде наречена от историците “Априлското въстание”. Никола Обретенов е назначен за апостол на IV революционен окръг.
Баба Тонка – майка на герои
В началото на новата година Никола и неговият съзаклятник – Георги Апостолов заминават във Враца. Двамата обаче решават да се върнат във Влашко и да подпомогнат въоръжаването на Ботевата чета. Планът е изпълнен и четата тръгва начело с лидерът на органзиацията – Христо Ботев. Той превзема заедно със своите момци кораба Радецки и се отправя към майка България. Сред борците е и самият Никола Обретенов. Младият син на баба Тонка се сражава във всички битки на героите, дори и в последната, където Ботев пада убит на връх Вола. От там обаче Обретенов успява да се измъкне. По-късно това поражда подозрения, че приятелски куршум – именно този на Никола е пронизал Ботев. Повечето историци обаче не са съгласни с тази теория. След последната битка на четниците русенският революционер бяга заедно със свои другари но е заловен. Осъден е на смърт от турците чрез обесване, но в последния момент по заповед на Високата порта е заточен в Мала Азия, където остава до подписването на Санстефано през 1878г. След Освобождението Обретенов се връща в Княжество България и започва да участва дейно в обществения и политически живот. Става член на либералната партия и дори е народен представител. Последните години от живота си прекарва в родния град – Русе. Той умира през далечната 1939г., на 90-годишна възраст. През своя дълъг живот той става свидетел на изключителни промени в съдбините на неговата любима България. Подобно на другите потомци на баба Тонка, Никола Обретенов остава до последно верен на своето отечество и се превръща в пример за идните поколения.