„Интересни факти” е рубрика, в която ще ви представяме онези куриози от миналото ни, които и до днес са обект на множество дискусии. Несъмнено историята ни изобилства от случки и събития, които се оказват предопределящи за развитието на страната ни през годините. Тук ще се опитаме да ви изложим най-интересните от тях и да ви ги представим по възможно най-атрактивен начин. Очакваме вашите предложения!
В днешната рубрика “Интересните факти” ще засегнем една болна тема за целия български народ. Вероятно някои
от вас, четейки тези редове ще си спомнят последните години на управлението на Тодор Живков. Периодът до 1989-та може да бъде свързан с какво ли не, но често в съзнанието изскачат думите “Възродителен процес”. За да хвърлим малко яснота върху темата, преди да сме започнали да я развиваме е редно да обърнем внимание върху предисторията. Както всички знаем, след 9 септември 1944г. в страната се установява управлението на Българската комунистическа партия(БКП). България е задвижвана от тоталитарен режим, който ще държи кормилото на държавата в близките 45 години. Неслучайно властта на БКП е наречена “режим”, тъй като тя често прибягва до насилие и налагане на волята на партията, когато трябва да се решават въпроси. С края на Втората световна върху “социалистите” се стоварват всички онези проблеми на България, които още не са решени от предишните управници. От голяма степен на значение е политиката на партията спрямо българските малцинствени групи, сред които са българските мюсюлмани. Поради различието във вероизповеданието, те първоначално са репресирани от своите управници и започват да се отдалечават, нежелани нито в собствената си държава, нито в съседна Турция. С течение на времето обаче БКП променят намеренията си спрямо българските мюсюлмани и започват да им гласуват най-различни привилегии. Голяма част от държавния бюджет отива в тяхна помощ, по телевизията се появяват новини на турски език, отпускат се щедри помощи за многодетни семейства и пр.
Тези промени в намерението на БКП разбира се са продиктувани от техните интереси. Интелигентни кадри от мюсюлманите са нужни, ако евентуално в съседна Турция избухне и победи червената революция. От друга гледна точка, “толерантността”, която комунистите проявяват е добро оръжие срещу пропагандата на Западна Европа. В края на ХХ век обаче ситуацията отново се изменя и българите мюсюлмани са потърпевши. Управлението на Тодор Живков започва един процес по сформиране на “по-чист народ” (това може би ви звучи познато?). Този процес по-късно е наречен – кой знае защо – Възродителен. По време на неговото осъществяване, правата на мюсюлманското малцинство са потъпкани. Имената им са сменяни насилствено от турски на български, забранена е употребата на турски език, много от ислямските ритуали също са забранени. Българските мюсюлмани са репресирани и ограниченията които са им наложени засилват неимоверно общественото напрежение в страната. Логиката на правителството е следната – по време на турското робство религията на милиони българи е сменяна принудително, затова сега ние трябва да направим същото. От тази гледна точка, действията на БКП едва ли не биват оправдани. Реалността обаче е друга. Мерките на агресия не помагат за асимилацията на мюсюлманските българи, нито за смяната на тяхната религия. Те само нагнетяват народа и озлобяват малцинството. Насаждат омраза, която съществува и до днес, на “помаците”, както някои ги наричат, им е обърнат гръб от собствената им държава.
Насилствените мерки, започнали през 1984г. предизвикват открити бунтове срещу властта. Близо 15 000 души се вдигат срещу репресиите на БКП, в потушаването на протестите има загинали, много от протестиращите са ранени а около 500 са пратени в лагера Белене. До 1989-та съпротивата добива страховити размери за една тоталитарна държава. Извършени са десетки атентати от “протурска” организация, жертва на които стават немалко българи християни. Известен е атентатът на гара Буново, където загиват майки с децата си. Извършителите по-късно са разкрити и се разбира, че те са агенти на Държавна Сигурност(ДС), което поражда изключителни съмнения че социалното напрежение в страната е дело изцяло на властта и на БКП. Междувременно в чужбина са създадени организации, които приканват България да гарантира обществените права на малцинствата. Световни медии като Би Би Си отразяват техните изявления и именно тези формирования стават причина за масови протести в страната. През 1989г. започват т.нар. “Майски събития” – организирани са походи и гладни стачки, както и демонстрации срещу правителството. Лозунгите от онова време са много красноречиви, множеството издига табели с надписи “Единен български народ”, “Защо не живеем като братя?” и др. Около 30 000 души се вдигат, при потушаването има нова вълна ранени и убити както от протестиращите, така и от силите на реда. Съвсем скоро наближава и кулминацията на събитията. БКП не може да издържи на последствията от своите действия и решава да действа радикално. Започва т.нар. “Голяма екскурзия” – близо 400 000 души са принудени да напуснат България и да се изселят в Турция. 360 000 от тях успяват да го направят, изселените нямат време да съберат дори багажа си. След като напускат територията на страната къщите и имотите им са отнети от БКП.
Почти няма българи, които да подкрепят действията на партията срещу малцинството. Въпреки всичко, последиците от глупостта на управниците дава ефект върху развитието на държавата и до днес. Останалите в България мюсюлмани си спомнят годините на Възродителния процес. В началото на прехода, след падането на строя през 1989г. сред тях се издигат обществени лидери, които успяват да се възползват твърде добре от напрежението между изповядващите исляма и старата власт. Те се стараят да превърнат напрежението в етническо, прехвърляйки вината за Възродителния процес на цялото българско общество. Последиците от решенията на управляващите от БКП се усещат и до ден днешен. В Родопите, останалото мюсюлманско малцинство често недолюбва българите. Коя е основната причина за тази нетърпимост ще оставим на вас самите да решите. Разбира се, редно е да споменем, че в много села християни и мюсюлмани живеят добре заедно. Такъв пример за нас е посещението ни в село Полковник Серафимово. Там въпреки различията в етносите, религиозни празници като Великден и др. се празнуват заедно от хората.
След края на социалистическия строй заради Възродителния процес са повдигнати обвинения на Тодор Живков, генерал Димитър Стоянов и други видни дейци, посочвани като виновници. Осъдени още няма, междувременно основните сочени за виновници – Живков и Стоянов, умират.