Управлението на Симеон се характеризира с голям културен напредък, на базата на християнската религия. Развитието на културата до голяма степен се дължи на активната дейност на църковните служители, отдали живота си на разпространението и утвърждаването на новата религия. В резултат на напредващата християнизация, манастирите започнали да увеличават своят брой, привличайки все повече хора, които да отдадат живота си в служба на Бог.
Наследника на Симеон, цар Петър опитал да продължи,този курс на развитие. Той станал закрилник на църквата, предоставяйки и все повече привилегии, дарявайки и големи суми и земи. Превръщането на църквата в едър собственик не постигнало желания ефект. Според някои свидетелства църковните служители все по-често пренебрегвали догмите на християнството. Настъпилата криза в църквата накарала народа да се отдръпне от нея. Все по-често хората желаещи да изживеят живота си в служба на Бог, пренебрегвали манастирите избирайки начина на живот на отшелници. Макар и религиозно по своя характер отшелничеството страни от официалната църква, защото не се приютява в манастирските обители, а търси пусти места и аскетизъм. Родоначалник на българското отшелничество е Иван Рилски. Сведенията за жизнения му път се намират в множеството негови жития.
Иван Рилски е роден около 876г. в село Скрино – Дупнишко. От младини в него се проявявали качества, които го различавали от останалите. Той бил склонен към съзерцание и вглъбеност. Въпреки това той останал в бащиния си дом, трудейки се на семейната нивата. Засвидетелствал нужното покорство на родителите си. След тяхната смърт той решил да напусне дома си, раздавайки имуществото си на бедните. След напускането на селото се установил в един от близките манастири. След кратко пребиваване там, той се преместил в манастира “Св. Димитър” под връх Руен във Влахина планина, където се подстригал за монах и изучил богослужебните книги . Не след дълго разбрал че живота в манастира не е това, което търси напуснал и този манастир и се установил в планинските възвишения покрай река Струма. Така той започнал своя отшелнически живот. Продължително време странствал, като пребивавал последователно в пещера край Земен, в южните части на планината Витоша, на различни места в Рила планина.
Поради живота който води придобива способности на лечител. Славата му започва да се разпространява, като около местата които обитава се събират множество хора. Благодарение на своя праведен живот, той става пример за част от народа. Нарасналата му популярност кара дори цар Петър да направи опит да се срещне с него. Въпреки предлаганите от него плодове и злато, Иван Рилски отказал да се срещне с него поради смирение. Показателен за нарасналия му авторитет е факта, че застанал начело на манастирското братство. Десетина години той го управлява. Успява да постигне значителни успехи, укрепвайки неговият престиж пред народа. Преди оттеглянето си Иван Рилски съставя устав наречен „Заветът“ , от който да се ръководи манастирското братство. Той се състои от различни правила и ограничения за монасите. Главни техни задължения били, съблюдаване на християнската вяра и благочестие, отказ от богатството и алчността, хармоничен живот в монашеската общност, препитание чрез труд. След като се оттегля определя за свой заместник най-старият от учениците си Григорий.
Последните години от своя живот Иван Рилски прекарал в уединение. Умира на 18 август 946 година на около 70-годишна възраст, от тях 45 прекарал като отшелник. След смъртта си е погребан близо до основаната от него Рилска обител. По нареждане на цар Петър е открит гроба му и мощите му са пренесени в Средец. Вероятно тогава става неговото канонизиране за светец. Смятало се е, че неговите мощи са лековити. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин. При превземането на Средец от унгарците през 1183 година мощите на светеца са задигнати и пренесени в тогавашната унгарска столица столица Гран. Според легендата след пренасянето на мощите на светеца, местният римокатолически архиепископ заявил, че не е чувал за Свети Иван Рилски и не признава съществуването на такъв светец. В резултат на това той онемял. След като се преклонил пред мощите и поискал прошка, говорът му се възстановил. Впечатлени от това чудо, през 1187 година унгарците върнали мощите на светеца в България.
След възстановяването на българската държава през 1185 година, Иван Асен решил да обогати новата столица Търново с мощите на множество светци. Така през 1195 година цар той тържествено ги пренесъл в столицата на Второто българско царство. След попадането на България под Турско владичество, манастирите увеличили своето значение сред народа, превръщайки се в центрове на българщината. Така през 1469 година, след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир. И до днес те се намират там.
Значението на Свети Иван Рилски за българската църква е безспорно. Още през ХІ век името му се споменава наред със светите братя Кирил и Методий, а това е доказателство колко високо е стоял в системата на народностните ни ценности. Показателен за това че и до ден днешен името му се тачи е факта, че днес името на свети Йоан Рилски носят много учебни заведения в България. През 1995 година 19 октомври става ден на българския лекар.