Еничарският корпус е най-страховитото оръжие на Османската империя. Тази песен успява твърде добре да предаде духът на едни от най-тъмните времена в историята на България. Може би някои от вас са чели, или пък са гледали “Време разделно” – една творба, която твърде добре визуализира реалността на попадналите под турско робство българи. Стотици хиляди момчета насилствено са отнемани от техните родители, посвещавани са в ислямската вяра и са изпращани да се бият за султана като еничари. Много от тях са изпращани не къде да е, а по собствените си родни места, където срещали своите бащи. Младежите обаче рядко познавали сред старците лицата на своя истински отец, те рядко си спомняли вярата, в която преди толкова години са били покръстени. По заповед на Високата порта, нееднократно еничарите са стоварвали гнева на султана върху собственото си семейство. Колкото и години да са изминали от ужасяващата действителност на османското робство, то продължава да тегне над историята на изстрадалата майка България.
Де се е чуло видело
Де се е чуло видело
син баща вързан да води,
син баща вързан да води
на града да гой продава.
Вървели що са вървели,
стигнали гора зелена,
стигнали гора зелена,
нашли са вода студена.
Отпусни, синко, синджира,
с водица да сай напия,
с водица да сай напия,
после продай ма, продаде.
После кога ма продадеш,
парици да сай насбереш,
парици да сай насбереш,
убава челяд да гльодаш.
Убава челяд да гльодаш
и тебей да та продадат.
Песента е в изпълнение на “Ку-ку бенд”. Благодарим им за прекрасния аранжимент!