Намиращ се на 5км от Карлово, в подножието на Стара планина, Сопот изиграва важна роля в културното развитие и историята на България. Сведенията за съществуването на града ни отвеждат в далечния XIVвек и се смята, че когато турците нахлули в българските земи, сопотчани оказали упорита съпротива, което довело до опожаряването до основи на техните домове. По време на робството Сопот е бил известен търговски и промишлен град, а жителите му се занимавали предимно със занаятчийството – вълнарство, предачество, тъкачество, абаджийство (производство на груб вълнен плат), терзийство (шиене на дрехи), воденичарство.
Що се отнася до името на града – съществуват множество легенди. Първоналачно при завземането му той се е наричал Узун шехир (Дълъг град), тъй като трите му квартала са се разпростирали на разстояние от около 10 км. Въпреки това градът е записван като Акче клисе (Бяла черква) във всички османски регистри до Освобождението, след това между 1950 г. и 1965 г. градът носи името Вазовград и в крайна сметка възвръща историческото си име – Сопот, произлизащо от старославянската дума „сопотъ“, която означава „поток“ или „изкуствен воден улей“. Дали това е подходящо название може да прецени всеки посетител на града, който се разходи из улиците му и види течащата из вадите по улиците вода и многобройните свободнотечащи градски чешми.
Сопот заема ключова роля в Освобождението на България независимо дали говорим за делото на Васил Левски и Тодор Каблешков тук, за хайдушките подвизи на войводите Добрил и Кара Иван или за многобройните участници в четите на Христо Ботев и Стефан Караджа. Освен това градът е родно място на Патриарха на българската литература Иван Вазов и тук той успява да оформи своята личност. 
Ако искате да се докоснете до живота и бита на семейство Вазови горещо ви препоръчваме да посетите тяхната къща-музей, включена в 100те национални туристически обекта на България. Автентичната къща е построена от дядото на писателя, но за съжаление е разрушена по време на освободителните борби през 1877, когато Сопот е опожарен до основи, а населението му е зверски избито или прогонено. През 1920г. в навечерието на честването на 70-годишния юбилей на Вазов, се взема решение родният му дом да бъде реставриран и възстановен. Смята се, че това е постигнато с помощта на описанията на генерал Георги Вазов и Вазовата сестра, както и със скица нарисувана от самия Вазов. Днес всеки посетил малката едноетажна къща, застлана с ръчно изработените от Съба Вазова черги и губери, може да се потопи колоритния дух на една отминала епоха и да поседне на пейката сред лозите и калдаръмения двор украсен с чемшири и цветя, на която според Вазов е седял баща му „цял забулен във димът на чибука”. В съседния двор се намира и експозиционната зала, посветена на жизнения и творчески път на писателя, но може би една от най-забележителните части на къщата е стаята, в която е възстановена „Бръснарницата на Хаджи Ахил“ от едноименния разказ „Хаджи Ахил“ и повестта „Чичовци“. 
Веднъж стъпил в нея, човек мигновено се пренася в творчеството на Иван Вазов, за което допринасят и восъчните фигури на колоритните Вазови герой като учителят Фратю, Хаджи Смион или Иванчо Йотата, изработени според стари фотографии и по описание на автора с нужното изражение в дадения момент на спора.
Ако не желаете да напускате света на творбите на Патриарха ви препоръчваме да се отправите към Девическия метох, основан през XVII век и участващ в почти всички по-големи и известни Вазови произведения като “Под игото”,“Нова земя” и други . От пожара през 1877г. в него оцеяват само чардакът, лозата (датираща от създаването на манастира) и вкопаната в земята църква „Света Богордица“. На първия етаж можете да откриете килията на родолюбивата българка Христина и скривалището, в което тя укривала Левски при многобройните му посещения в Сопот. Монахинята е зверски убита при опожаряването на метоха и нейният гроб се намира до южната стена на църквата. На втория етаж се е намирало килийното училище, в което е учила една от първите учителки в България Неделя Петкова. 
На същия етаж са живяла Хаджи Ровоама с послушницата си Рада Госпожина.
До метоха се намират църквата „Свети апостоли Павел и Петър“ отново описана в романа “Под Игото” и Девическото училище, открито през 1851г, което днес е с експозиция на просветното дело в Сопот и с пресъздаден интериор на класна стая. За забележителност се смята и площадът „Иван Вазов“ разположен в непосредствена близост до къщата музей. Там се намира и паметникът посветен на Патриарха на българската литература, дело на Иван Блажев, Георги Гергов и Илия Илиев.
Завършваме тази статия с Вазовото стихотворение „Сопот“, свидетелство за безграничната любов на поета към родния му място, с което се надяваме да ви убедим да включите града в списъка си с места, които задължиетелно трябва да посетите.
Печално, бащино огнище,
печалний граде, роден мой,
любима люлко, пепелище
на скъпи радости безброй,
към теб душата ми стреми се,
въздиша – твой нали съм син?
И днеска виждам пак: дими се
над нисък покрив бял комин.
Там – наший дом благословени,
там кътът роден, кътът мил,
магнит за спомени свещени,
където аз съм се родил;
де майка млада с грижи мили
обсипвала ме и с любов,
де растох и набирах сили
за бурите да съм готов:
и дворчето ни дълго, тясно,
чучура с бистрата вода,
и чемишира виждам ясно,
и люлеката край зида.
Аз виждам и школото мило
белнàло се на оня рът,
душа ми детска закърмило
с любов към бога и светът:
зад него – Трапето, де млади
играли сме по голий хълм,
и вази виждам водопади
балкански, чувам ваший гръм!
И тебе, манастирьо, сгушен
в планински рай със твоя бор -
рай сенчаст, тих, приют радушен
на воля, хлад и птичи хор;
и тебе там, засипан замък,
и вас над него, върхове -
о Остро бърдо, Петков камък,
Амбарице, де ветрове
отнасяли са мойта шапка,
на гости колчем идях вам:
при ваший вид сърце ми тряпка,
душа ми пее като в храм!
О горди планини, де мощни
орли се вият в син простор,
във ваште пазухи разкошни
аз пак прониквам с жаден взор.
Не вий, не вашта красота ли
да съм певец причина бе?
И таз любов у мен запали
към родната земя, небе?
И всичко, всичко скъпо мене
сега го виждам отдалек -
поема сладостно виденье,
с душа ми свързано навек!
ЛЮБОПИТНО:
- Оцелялата при пожара лоза в Девическия метох, която е на около 350 години и продължава да ражда грозде, се смята за най-старата лоза в Югоизточна Европа.
- Ежегодно на 9 юли, денят в който е роден Иван Вазов, в Сопот се организират Вазови празници. Тогава се връчва Вазовата литературна награда и се провеждат тематични вечери, празници на поезията, срещи с писатели и поети, литературни четения и изложби.
- След като превземат Сопот и наказват непокорните му жители, турците построяват Карлово, за да могат да държат под око града.