„Интересни факти” е рубрика, в която ще ви представяме онези куриози от миналото ни, които и до днес са обект на множество дискусии. Несъмнено историята ни изобилства от случки и събития, които се оказват предопределящи за развитието на страната ни през годините. Тук ще се опитаме да ви изложим най-интересните от тях и да ви ги представим по възможно най-атрактивен начин. Очакваме вашите предложения!
Стефан Стамболов. За някои противоречива личност, за други национален герой. Революционер, поет, държавник – това са само част от призванията на родения в Търново българин. Неведнъж личността и действията му са пораждали спорове и дебати в обществото. Повече от век след кончината му той намира както ревностни защитници, така и върли опоненти. Ние винаги сме били на мнение, че за да се изгради точно, ясно и обективно мнение за дадена личност или събитие е редно човек да се поинтересува не само от днешната гледна точка, тъй като тя често е пречупена през призмата на времето. В следващите редове ще ви изложим някои цитати за Стефан Стамболов, изказани от изявени и бележити личности и чуждестранни издания, които ни описват характера, делата и същността на противоречивия български държавник.
За Стефан Стамболов големия български революционер Иван Андонов казва:
Стамболов, който на 9 август 1886 година свали и разгони правителството, което детронира Батенберг и възвърна същия на престола му; който осуети мисията на руския генерал Каулбарс, който беше дошъл да произвежда бунтове в България с цел да наложи една руска окупация; който унищожи военния бунт в Силистра, приготвен с руски хора и руски пари; който избра, доведе и задоми за княз на България Фердинанд Сакс Кобург Готски; който чрез своята умна политика бе спечелил доверието на всички велики сили с изключение на Русия; който бе създал строги Крумови закони за умиротворение на България и я бе очистил от разбойниците; който създаде казарми, шосета, държавни учреждения, построи железници, училища, гимназии; който остави търговия, а хазната пълна с милиони злато, без да е правил заеми; този същият Стамболов, който 15 пъти подаваше оставката си, и то без дата, но князът никога не я приемаше…
В ”Завръщането на Стефан Стамболов” големият български историк Андрей Пантев пише:
Колко много от новите идоли на нова България могат да се наредят в тази галерия от незаслужено пренебрегвани, а сега прекомерно героизирани личности в нашата модерна история! Но не и този, който никога поне официално не бе забраняван, не и този, който се завръща между нас, без да си е отивал някога… Вие разбирате, че става дума за Стефан Стамболов – единствената политическа фигура в нашата нова история, в която не преобладава илюзията, романтиката и надеждата пред истинските постижения!
Няма как да пропуснем и изключително критичното и жестоко мнение на генерал Пьотр Паренсов:
Син на туркиня, полубългарин, полутурчин, недоучил семинарист от Одеската семинария, изгонен оттам за нихилизъм, разпространен по това време в Русия, Стамболов не може да бъде разглеждан като “българин”, а още по-малко като представител на българите, като събирателен образ, по който може да се съди за българите. Прекомерно честолюбив и властолюбив, безпринципен, жесток и сластолюбив, много умен и решителен до крайност, пламенен и красноречив оратор на тълпата, Стамболов би могъл с успех да бъде в ролята на някакъв прославен с желязната си воля и злоба бандит или пират, въобще такъв деятел, когото вълните на бушуващото море на обществените размирици издигат на върха.
Американският историк У. Мънро:
Стамболов е най-способният държавник, излъчен от балканските нации за целия XIX век.
Английският дипломат Дж. Бюканън:
Аз бих искал в моето отечество да се ражда на 100 години по един Стамболов.
Руският вестник “Ново време”:
Да дава Господ на Русия по-малко приятели като Фердинанд и повече врагове като Стамболов
Английският вестник “Таймс”:
Стамболов е природен държавен гений, комуто липсва финесът на салонната изисканост за сметка на вродена и бързо развита дарба за държавническо мислене.
Френският вестник “Фигаро”:
Стамболов е въплъщение на българската енергия.
Завършваме статията с един цитат на самия Стамболов:
Не е ли по-добре за наший народ, не е ли по-разумно за нашата политика, не е ли по-достойно за Княза, правителството и народа, да си гледаме работата без да се унижаваме през когото и да е, без да признаваме, че един български въпрос съществува, без да чакаме помощ за нашите народни стремления от там, гдето помощта си много скъпо продават?