Тези от вас, които ни следят от много време знаят, че винаги единствената ни цел е била освен да представяме историята в обективен и чист вид, да подчертаваме дебело славните моменти от нея, които ни карат да се чувстваме горди българи. Защо ли? Защото не може да се примирим с целия песимизъм, от който сме заобиколени и който „практикуваме” ние всички всекидневно. Това е нашият начин да запалим искрицата патриотизъм, която така или иначе всеки българин носи. Може да ни наречете глупаци, може да ни наречете и нехранимайковци, но това няма значение.
Поводът за този текст е реакцията на много хора от вчерашната статия, която публикувахме, носеща заглавието „20 случайни факта, които ще ви накарат да се гордеете”. Получихме гневни писма и много коментари, в които бяхме разпъвани на кръст, затова че припомняме колко велик народ сме, а вместо това не се оглеждаме за „днешната мизерия” и „състояние на България”. Получихме писма, в които хората искаха да направим нещо за държавата, вместо да пишем за събития отпреди 100 години. Е, не искаме да изпадаме в подробни обяснение защо подобно нещо не може да ни засегне, така че пристъпваме нататък.
Ние сме млади и съответно много от вас ще ни нарекат идеалисти и наивници, но сме убедени в това, че всеки един от нас може да направи така, че да живее в една по-хубава България. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света” е казал Махатма Ганди, който си позволяваме да цитираме, макар сайтът да е за българска история. Ако всеки от нас пожелае да помогне с нещо и да допринесе за благополучието на страната ни, то ситуацията далеч нямаше да е такава. Ако всеки един от нас, вървейки по улицата, вдигне боклук, който не е хвърлен от него, ще помогне, макар и на пръв поглед с малко. Ако всеки един от нас вместо да гледа другият как се спъва, му подаде ръка, нещата щяха да стоят другояче. Мрънкането пред компютъра не решава проблемите. Нито негативизмът.
Начинът, който ние сме преценили, че ще допринесем с нещо, е именно историята. Убедени сме, че в народът ни има нещо много силно, нещо борбено, нещо могъщо. Иначе как той щеше да устои толкова години на мъченията, на които е подлаган? Как щеше да превъзмогне две национални катастрофи? Как щеше да се изправи срещу целия свят във война и все пак да оцелее? Убедени сме, че това нещо, което е карало народът ни преди 100 години да върши низ от успехи и храбрости, го има и днес. Всеки един от нас го носи.
За първи път се засягаме искрено от коментарите на хората, които реагираха на статията. До момента сме се съобразявали с позициите ви относно всичките ни публикации, тъй като в повечето случаи те описват събития, личности и периоди от миналото ни, често спорни. Съобразявали сме, че под почти всеки пост във Facebook негативизмът в коментарите е повече от позитивното, това очевидно е хорското мнение. Но не бихме се съгласили, че когато „сервираме” информация, която единствено може да ни припомни колко горди трябва да бъдем, се реагира по този начин.
Вероятно текстът ни е прекалено остър и е повлиян от емоциите. Вероятно грешим. Ще ни се да грешим. Ще ни се да видим позитивното и нагласата за промяна във всеки, защото силно вярваме, че България се е справяла с трудностите и ще продължи да се справя. Просто не трябва да се отчайваме. Завършваме текста с мотото ни:
Ние ще припомним на всеки от вас какво е да си горд българин, ще ви подсетим как най-прекрасната земя на света е пропита с кръвта на вашите и нашите деди, ще ви разкажем как високо в планините ечи грохотът на артилерията, как по проходите още звънти стоманата на мечовете и се скита духът на хановете, който вечно ще бди над нас и в най-черните дни на най-тежкото робство.
