Когато говори за Априлското въстание, българската историография не пропуска да спомене имената на редица чужденци, застъпили се зад каузата на българите и изразили възмущението си от начина, по който Османската империя потушава бунта за свобода. Става дума за имена като Оскар Уайлд, Виктор Юго, Уилям Гладстоун, Макгахан, Джузепе Гарибалди и редица други, които използвайки огромното си влиянието се опитват да вдигнат завесата и изкарат наяве фактите, които трябва да ужасят цяла Европа. На тях българският народ дължи много, тъй като всичките им писания спомагат светът да разбере, че на Балканския полуостров има един народ готов на всичко, за да постигне свободата си и че същия този народ става жертва на един изключително нехуманен начин, по който е потушено въстанието му. Именно затова ние от “Българска история” започваме една поредица, в която ще публикуваме статиите, стихотворенията и разказите на тези чужденци, за да осъзнаем още по-добре колко признателни трябва да им бъдем.
Виктор Юго
В следващите редове ще ви представим начина, по който реагира големият френски писател Виктор Юго когато разбира за зверствата, извършени срещу българите. През 1876 година той вече е на 74 години и е прочут в цяла Франция, след като е написал някои от най-великите френски романи като „Парижката Света Богородица“, “Клетниците” „Човекът, който се смее“. Вместо обаче да се отдаде спокойно на старините си, той решава да се отдаде на една кауза – да накара светът да научи за случващото се из българските земи. Докато преписвахме тези редове от една книга ние се развълнувахме истински от начина, по който един човек, нямащ нищо общо с България се обявява против несправедливостта, въпреки че е било по-удобно просто да го пропусне. Вярваме че и вие ще изпитате силни емоции докато четете редовете по-долу.
“Става необходимо да привлека вниманието на европейските правителства върху един, изглежда, толкова незабележим факт, че както се вижда, правителствата изобщо не го забелязват. Ето този факт: избива се един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели на този факт? Само един свидетел – целият свят. Правителствата виждат ли го? Не.
Народите имат над себе си нещо, което стои по-долу от тях – правителствата. В известни моменти нелогичността на това положение силно бие на очи: цивилизацията е у народите, а варварщината – у управляващите. Съзнателна ли е тази варварщина? Не, тя е просто професионална черта. Това, което знае човешкият род, правителствата не го знаят. Това се дължи на факта, че правителствата виждат всичко през призмата на това късогледство, което се нарича държавен интерес, а човешкият род гледа с друго око – съвестта.
“Българските мъченици” – Константин Маковски.
Аз ще учудя европейските правителства, като им разкрия нещо: …в наши дни съвсем близо до нас, пред очите ни, се избива, опожарява, плячкосва, изтребва, изколват се бащите и майките, продават се момиченцата; че най-малките деца, които са много малки, за да бъдат продадени, с едно замахване на сабята се разсичат на две; че семействата се изгарят в домовете им; че град като Батак, например, за няколко часа от девет хиляди жители и триста; че гробищата се претъпкани с много повече трупове, отколкото е възможно да се погребат в тях; …аз разкривам на европейските правителства, че… по площадите има купища женски скелети, които носят следи от изтърбушване; че по улиците кучетата ръфат черепите на изнасилените девойки, че всичко това е ужасяващо, че само знак на европейските правителствата би бил достатъчен, за да се попречи на това и че диваците, които вършат тези престъпления, са страшни, но че цивилизованите, които им позволяват да ги вършат, са ужасни.
Дойде моментът да се издигне глас. Надига се всеобщо негодувание. Идват моменти, когато човешката съвест взима думата и заставя правителствата да я слушат.
Правителствата мънкат някакви обяснения. Те и друг път са си служили с такива недомлъвки. Те казват: преувеличава се.
Да, преувеличава се. Батак не е бил унищожен за няколко часа, а за няколко дни; казва се, че са изгорени двеста села, а те са само деведесет и девет; говори се за чума, а е само тифус; не са били изнасилени всички жени, не са продадени всички девойки – някои от тях са избягали; … детето, за което се говори, че било подхвърляно от щик на щик, всъщност е било набучено на едно копие, …и тн., и тн.
А освен това защо се е разбунтувал тоя народ? Защо едно човешко стадо не се оставя някой да го владее като стадо животни? Защо?
Нека назовем нещата с истинските им имена. Да се убие човек в някоя гора, която се казва Пондийска или Черната гора, е престъпление; да се избива един народ в тази друга гора, която се нарича дипломация, също е престъпление. И то още по-голямо. Това е всичко…
Докъде ще се стигне? Кога ще се сложи край на мъченичеството на този малък, героичен народ? Крайно време е цивилизацията властно да забрани това да продължава.
С тази забрана – да се продължава по пътя на престъплението – ние, народите, задължаваме правителствата.
Една от най-ранните снимки на църквата в Батак след клането( 1878)
Обаче ни се казва: Вие забравяте, че има “въпроси”. Да се убие един човек е престъпление, но да се избива един народ е “въпрос”. Всяко правителство има своя “въпрос”: Русия има Цариград, Англия има Индия, Франция има Прусия, Прусия има Франция.
Ние отговаряме:
Човечеството също има своя въпрос: ето го, той е по-голям от Индия, Англия или Русия – това е детето в утробата на своята майка.
Нека заменим политическите въпроси с човешкия въпрос.
И цялото бъдеще е там…
Това, което става в България, доказва необходимостта от обединени европейски държави: разединените правителства да отстъпят място на обединените народи. Да сложим край на империите, които убиват. Да накараме да замлъкнат фанатизмите и деспотизмите. Да счупим мечовете, които са слуга на суеверията, и догмите, които държат сабя в ръцете си. Никога вече войни, никога вече избивания, никога вече кланета. Свобода на мисълта, свободна търговия, братство. Нима е толкова трудно да има мир? Европейска република, европейска федерация. Друга политическа действителност не е възможна…С една дума – Съединени европейски щати. Това е целта, там е убеждението. Довчера това беше само истина. Днес, благодарение на палачите на България, това е очевидност. Към мислителите се присъединяват убийците. Нещата бяха доказани от гениите, а ето, че ги доказаха и извергите.”
Виктор Юго, Епопея славна. Антология Април 1876