Славата на един народ не се измерва единствено с военните подвизи и културните постижения. В модерните времена се раждат герои, които се борят за родината си по един различен начин. Хората, за които ще ви разкажем в рубриката “Спортна слава” са прекарали живота си в усилени тренировки за успехите на родината. На терена, на пистата, на ринга, на борцовия тепих, майка България отглежда своите достойни синове.
Борбата е един от спортовете, донесъл най-много отличия на България през годините. Успехите на българите в този труден спорт със сигурност могат да ни дадът още един повод за гордост. Тяхният пример може да ни мотивира, да ни покаже как се отплащат дългите часове прекарани в тренировка, как човек, давайки всичко от себе си, може да постигне своите мечти. Славата на тези велики шампиони се разпростира далеч извън пределите на България, а техните имена остават записани в най-славните страници на този древен спорт.
След като на Олипиадата в Мелбърн през 1956 година Никола Станчев донася първата олимпийска титла за България, всички с нетърпение чакат да бъде спечелена и втората. Това става още на следващата Олимпиада, провела се през 1960 година в Рим. Златото е донесено от Димитър Добрев. Тази втора олимпийска титла, както и първата, идва именно от борбата, но за разлика от Никола Станчев, който печели в свободния стил, Димитър Добрев побеждава в класическия. Така той донася на България първото злато от олимпиада в класическата борба.
Димитър Добрев е роден в разградското село Езерче на 14 април 1931 година. Неговите майка и баща са учители. За разлика от сега, в миналото учителската професия е една от най-уважаваните, като учителите се ползват с голям авторитетните сред народа. Родителите му често за назначавани като преподаватели в различни градове из Лудогорието. Заедно с тях се мести и младият Димитър. По това време в България основна забава на децата е борбата помежду им. Възприемана като игра, тя калява тяхното тяло и дух. Бъдещият шампион често се бори със своите връстници, за да се докаже пред тях, какъвто тогава е обичаят. Така той се запознава с борбата, но въпреки таланта, който притежава първия спорт, с който се захваща професионално е гимнастиката. Привлечен от неговата красота, той продължава да го практикува, въпреки че вижда, че в този спорт няма перспектива за него.
Така след 4 години тренировки по гимнастика, през 1950 година той се записва във ВИФ. Идвайки като студент в столицата, Добрев се запознава с множество други спортове на високо ниво. Запалва се по борбата и щангите, но избира първият. Въпреки че едва тогава започва да се бори организирано, успехите му не закъсняват. Още на същата година печели републиканското първенство. Макар и републикански шампион, Димитър е пренебрегнат от федерацията по борба, като на състезание в Полша не е взет заедно с отбора. Така той решава да се прехвърли в отбора по вдигане на тежести. Започва да тренира с всички сили и за 6 месеца успява сериозно да напредне. На провелото се студентско първенство по вдигане на тежести в Будапеща става трети, като само късмета при последното движение му коства златния медал.
Федерацията по борба усеща своята грешка и бърза да я поправи като привлече Добрев отново в своите редици. Димитър решава да се върне понеже спорта на неговото сърце е именно борбата. Така започва неговият шампионски път. Със завръщането си в борбата, той започва усилени тренировки. Така идва време за Олимпиадата в Мелбърн от 1956 година. На нея бъдещият шампион отива много добре подготвен.
Състезанието започва добре за него. В първия кръг е безапелационен, побеждавайки югославянина Симич с туш. Следва ред на двама скандинавци, Пуанкари и Янсон. И двамата са победени от българина категорично, като победата му над Янсон дори е обявена за една от най-атрактивните на Олимпиадата. Безпроблемно българинът достига до финала. В него Добрев се изправя срещу смятания за най-добрия борец в средна категория в света, грузинаца Хиви Картози, който се съзтезава за СССР. Въпреки че Димитър го е побеждавал в предишни състезания, този път грузинецът взима връх след спорно съдийско решение, което отсъжда победа за грузинеца с 2 на 3 съдийски гласа. След състезанието един от чуждестранните оценители казва на Добрев, че ако подаде контестация, тя ще бъде приета и съдийското решение ще се промени. Българинът отправя молба до своите спортни ръководители, да подадат контестация, цената на която тогава е 10 долара. За момент той се замисля дали сам да не плати сумата с парите от командировачните за Олимпиадата, които по това време са 10 долара. От ръководството охлаждат ентусиязма му с думите:
“Митко, ще стане голям скандал. Пуснахме една контестация, ако подадем и втора срещу шампион на СССР, ще стане политически скандал, по-добре да не се връщаме”.
Въпреки спечеления сребърен медал Добрев не е доволен от себе си, тъй като знае че заслужава златото, което му е отнето нечестно. След завръщането си в България продължава да тренира неуморно, готвейки се за предстоящите състезания. Всички те са спечелени от него убедително. Дори и на фестивала в Москва побеждава всички, както в класическия стил, така и в свободния.
Идва ред на Олимпийските игри в Рим от 1960 година. Димитър попада в отбора за Олимпиадата без никакви колебания. Всички очакват от него да донесе злато за България. В първата среща се изправя срещу португалеца Колдас, като успява да го тушира за по-малко от минута. След това среща Чучалов. Той е млад състезател, все още непознат сред специалистите, поради което българинът не знае какво точно да очаква от него. Борбата между двамата е равностойна. Чучалов се оказва един много талантлив борец, но на него му липсва нещо, което притежава Добрев – техника и опит. Въпреки изтощението си, Добрев успява да хвърли Чучалов и така побеждава. Тази трудна победа окрилява българина и от тук на сетне няма състезател, който може да му се опре.
Ред идва на Израелсон от Швеция. Българинът експериментира с доста техники, като шведа не успява да се предпази от непрекъснатите му атаки. Победата на Добрев в тази среща е толкова зрелищна, че кара тогавашният президент на ФИЛА да се изкаже ласкаво за българина. Роже Кулон казва за него: „От вашите борци особено ми харесва Димитър Добрев, който е и силен, и умен състезател“. След впечатляващата победа над шведа започва борбата за медалите.
Следващото препядствие пред българина е румънецът Църнау. Той е победен от нашия борец със завидна лекота. Срещу него той използва своята любима „центур“ на която е майстор. Така идва ред на финала. В него Добрев среща турчина Айваз. Мача започва предпазливо. Българинът не допуска Айваз да му направи нито една хватка и така печели. Радостта от победата му е голяма, тъй катотой печели това което несправедливото отсъждане му е отнето четири години по- рано. По този начин България се сдобива със своя втори Олимпийски шампион.
Димитър Добрев получава премия за олимпийската си титла, която тогава възлиза на 320 лева. Той споделя, че с нея успява да се почерпи с приятели и да си купи хубав часовник. След големия си успех Димитър продължава да се занимава с борба. Решава да направи своя бенефис на световното първенство в Йокохама, Япония. Шест месеца тренира повече от всякога, за да може да завърши кариерата си като шампион. Заедно с останалия национален отбор пристига на летището, където трябва да се качи на самолета за Япония. Когато дошло времето отборът ни да се качва, това така и не станало, тъй като водачите на българската група не пристигали. Пилотът на самолета изчакал половин час появата им, и след като тях отново ги нямало, самолетът излетял и нашите състезатели не успели да се качат на него. Впоследствие се оказва, че човек към политбюро и друг от федерацията се скарват кой да води отбора на световното и докато траяла караницата им самолетът излетял. Така великият българин слага край на своята спортна кариера, без да успее да направи свой официален бенефис.
След като приключва своята състезателна кариера, Добрев става треньор. Наставник е на класиците от 1963 до 1966 година. Под негово ръководство националният ни отбор се изкачва на второ място в отборното класиране в борбата на Олимпиадата в Токио през 1964 година. Успехите му не спират до тук. На световното първенство през 1966 година, нашите състезатели отново стават втори в отборното класиране. Въпреки успехите той решава да се откаже от треньорството. За краткото време, през което е начело на националния отбор, под негово ръководство израстват младите надежди на българската борба. Това са Боян Радев, Петър Крумов и много други.
Интересен факт за Димитър Добрев е, че става първият българин, който печели олимпийското злато пред погледа на Симеон Сакскобурготски. Това той разбира 45 години по-късно. Тогава той и други носители на златни медали са повикани в Министерски съвет, за да им се връчват дебитните карти за олимпийските пенсии. Първият човек, при когото отива Симеон Сакскобурготски е Димитър Добрев. Той му казва: “И до ден днешен си спомням всичките ви хватки. Бях и двата дни в залата в Рим, стисках палци и се чувствах истински горд българин, когато станахте шампион”
През 1989 година макар и отказал се от треньорството Димитър Добрев, заедно с още 11 български треньори, е командирован в Ирак. Лично Садам Хюсеин се заема с уреждането на това, воден от желанието да смае света, като спечели 4-5 златни медала на предстоящата Олипмиада. Надеждите му са отправени главно към борбата, като за нея е назначен да отговаря лично неговия син. Налага се обаче българите да напуснат страната заради операцията Пустнна буря, за която те са уведомени предварително от България. През 1991-1992 година Добрев отново е ангажиран като треньор на националния ни отбор. Това е последният му период като негов наставник.
И до днес видният спортист поддържа здравето си с чести разходки. Неговите заслуги за българската борба са многобройни. Самият Боян Радев определя Добрев, като един от неговите откриватели. В чест на големият шампион, в неговото родно село Езерче има СК по борба който носи името „Димитър Добрев“.