Публикацията и коментарът са дело на нашия автор Йордан Субев. Дълго време сайтът съдържаше единствено и само материали, свързани с историята, както е и редно, разбира се. Понякога действителността, която ни заобикаля ни пречи да се ограничаваме само с миналото, макар за нас то да е повече от съществено. Именно заради това и си позволяваме да публикуваме подобни коментари. Извиняваме се предварително на тези от вас, които го считат за неуместно, но силно вярваме, че съдържанието на този материал може да бъде единствено полезно и да ни накара да се замислим за някои важни неща от заобикалящия ни свят.
Станах рано сутринта в поредния делник и се отправих на пътешествието, на което се отправя почти всеки от вас. Излизам от къщата в китното крайсофийско селце със съмнителен статус на квартал, в което живея и попадам на улицата. Контейнерът със смет е обърнат от глутница кучета, а един циганин с каруцата си стои до него, търсейки рог на изобилието, същинската Корнукопия. Качвам се в маршрутното такси и поздравът ми остава незабелязан у концентрирания в пътя шофьор. От малките колонки на бусчето се стеле неописуемият ритъм на дивата и сърдечна чалгия (нищо против!). Пътят продължава покрай населено място, откъдето вероятно се е пръкнал гореспоменатият собственик на превозното средство с животинска тяга. Едва ли и най-добрият карикатурист би успял да покаже гротесково това място, едва ли има по-ужасна махала на света, гнусна, нечистоплътна. Най-после достигнах до заветния център и слязох там, където ми е мястото. Отправям се към своята Алма Матер – място, пропито с история. В кулоарите, където някога велики личности са преподавали днес са се навъдили мишки(не буквално, разбира се, нека не тормозим ХЕИ). Преподавателят ми е бивш доносник на Държавна сигурност, а пък другият – виден плейбой(така твърди). Ценности, а? 21-ви век, къде си? Социализмът е обичан от някои, мразен от други – това няма значение, него го няма. Него го няма и няма да се върне, а в българските градове и села сега остава неговият разлагащ се труп. Недостроени или зле построени сгради, изкуствено поддържани фабрики и разграбени по време на прехода заводи, фалирали предприятия, смърт. Културен упадък, младежи които показват среден пръст на портрети на отдавна загинали герои, къде си, Българийо?
Защо спиш?
Аз не спя. Аз живея в ужаса и крача бодро, аз не съм тъжен и умислен, аз знам какво трябва да направя. Аз съм свързочника, преминавам сред камъни и трупове, а по мен стреля безспирно картечницата на реалността. Аз трябва да свържа вас с реалността, за да не спите повече. Навън покрай мизерията бият десетки хиляди сърца, които искат промяната, те я жадуват, копнеят и работят за нея, а ти продължаваш да спиш. Те маршируват и викат, и свирят и пеят, танцуват, обичат и мразят, а ти защо спиш? Тронът на цар Плъх се клати. Когато корабът е пълен с провизии, мишките господстват, когато настане глад – те се превръщат в плячка. Никоя сила не е по-голяма от силата на народа, никоя стомана не е по-твърда от юмрука на милионната тълпа. Защо спиш? Ти си на пост, ти си войник, независимо дали ти харесва или не, ти нямаш пушка в ръцете си, но трябва да се биеш за да оцелееш, не само ти – всички, защото врагът е всесилен, врагът се е взел за Бог.
България е прекрасна, прекрасна, но загубена ако не се събудиш, защото тя гори. Промяната не е в мишките, тя е в хората. Ти трябва да имаш сили да се бориш защото ако не ти, то кой има? Ние сме народ от борци който е разкъсвал оковите неведнъж, но о, защо спим? Народе???? Аз не съм Левски, аз не съм възрожденец, аз нямам диплома, нито постижения, нямам титли, не съм богат наследник, не съм и онеправдан бедняк. Ти си много по-способен от мен, по-бърз, по-силен, по-разсъдлив, по-мъдър, по-искрен, по-добър, по-знаещ, защо спиш? Аз ще се боря докрай, до мен ли си? Така ми показа историята – когато замъкът гори не се предавай, когато врагът е многоброен не се отчайвай, когато носиш вериги търси ключа, той винаги е някъде наоколо. Винаги има какво да направиш докато си жив, когато умреш е друго – когато умреш можеш да останеш в историята – човекът който не търпя. Народът, който не търпя. Какъв по-голям порив търсиш? Не спа ли достатъчно? Ако нещо те мъчи стани и запей, защото знам, че всички ни мъчи, а все пак е толкова тихо. Ако не можеш да пееш – извикай, ако си ням – блъскай с ръце, скачай, танцувай, те ще видят. Не, не мишките – ние не сме представление за мишките, ние сме спектакъл за хората. Нека видят всички, добре са дошли в нашата трупа – там където живее огънят и сребролюбието се топи, там където гори пламъкът на вечната промяна и зверовете не смеят да припарят. Влез с мен в жаравата, тя няма да те изгори, събуди се и покажи, че си жив!