В българския фолклор съществува многовековна традиция за осмиване на високопоставените лица (като царски чиновници, бирници и чорбаджии) в българската държава. Това се е правело с цел народът да се запознае с нечистите им сметки и да осуетяват коварните им замисли. В сатиричните текстове чиновниците са омаловажавани като най-често са надхитрявани и направени да изглеждат жалки от своите подчинени като ратаи и чираци. В началото те били прости хора от народа с неопределени имена, но по-късно по българските земи се появява най-известният герой от българския комичен фолклор – Хитър Петър. За него са се разказвали анекдоти из почти всички български земи още преди 400г., въпреки това все още съществуват спорове за родното му място. Според един от най-големите изследователи на анекдотите за Хитър Петър – Величко Вълчев героят е родом от село Градешница, област Мариово, край Прилеп, но други твърдят, че той е от Русенско, Хасковско или Габровско. Точен отговор може би никога няма да бъде даден поради причината, че все пак Хитър Петър е плод на народното въображение, а не реално съществуващ човек. Традиционният български герой възниква като аналог на Нострадин Ходжа, литературен персонаж, навлязъл в българското творчество по време на османския период. В кратките анекдоти те често се противопоставят един на друг с помощта на остроумието и хитростта. Въпреки това в крайна сметка Хитър Петър винаги е победител,а историите за него са послужили за поучаването на поколения българи и са се превърнали в любимо четиво на малки и големи.
КАК ХИТЪР ПЕТЪР ПОЛУЧИЛ ИМЕТО СИ
Когато бил малко момче Хитър Петър се цанил слуга у един господар. Една зимна вечер господарят му приготвил богати гозби и поканил гости. Било много студено, а господарят му казал:
— Петре, иди при пътните врата, та като дохождат гостите, да им отваряш вратата.
Петър стоял зад вратата, мръзнал, отварял, затварял, но намислил да направи една хитрина. Заключил вратата и когато повиквал някой, той го питал: „Кой си ти? Кажи си името, та да ти отворя.“ Които си казвали името, отварял им, а които не си казвали името, не им отварял и те се връщали разсърдени.
Петровият господар се ядосал на тия, що били поканени и не дошли, а пък те му се сърдели, че слугата му не ги пускал да влязат. За да се сдобрят Петровият господар им направил угощение в друга къща, като не щели да дойдат в къщата му. Там пак Петър слугувал.
Като се наяли и напили, господарят му отделил от останалото ядене и му казал:
— Петре, тези гозби ще занесеш у дома и ще ги дадеш на тоя, който ме най-много обича.
Петър занесъл яденето. Вкъщи го посрещнало кучето и от радост взело да си върти опашката. Петър помислил, че то най-много обича господаря му, и му дал яденето.
Като се върнал по-късно господарят му, жена му казала сърдито:
— Толкова хубави гозби ядохте там, не остана ли малко, та да проводите и аз да накуся?
— Как, не ти ли донесе слугата?
— Не! — казала тя.
— Петре, ти кому даде снощи онова ядене? — попитал той слугата си.
— Дадох го на тоя, който те най-много обича — отвърнал Петър.
— Че кой ме повече обича освен жена ми?
— Не. кучето ти повече те обича! — рекъл Петър. После повикал кучето и казал на господаря си да го удари и той го ударил. Кучето взело да квичи и избягало.
— Повикай го сега — казал Петър. Господарят го повикал. То дошло при него и взело да му се умилква.— Иди сега и направи същото на жена си! — казал Петър.
Господарят му отишел и ударил на жена си една плесница, леко, на шега. Тя още повече се разсърдила и побягнала. Мъжът й я викал и казвал: „Върни се, ела си, това е шега!“ Но тя не го слушала и избягала при баща си. Мъжът й пращал няколко пъти да я викат, но тя не искала да се върне.
— Е, Петре, имаш право, че кучето ме обича повече. Но сега какво да правим, като не се връща жена ми?
— Дай ми пет гроша и ще видиш, че жена ти ще се върне — дори боса — при тебе!
Господарят му дал пет гроша. Петър купил една кокошка и половин кило масло, минал из улицата, дето била господарката му, и почнал да вика:
— Купувам кокошки и масло! Който има за Продан, донасяйте!
Жената, като познала Петра по гласа, веднага излязла на пътя и го запитала:
— Какво е това, Петре? Защо ги купуваш тези кокошки?
— Какво ще е! Ти като не си дойде, приятелите на господаря го убедиха да си вземе друга жена, по-хубава от тебе! Довечера ще имаме сватба, та затова купувам масло и кокошки.
Тогава жената, без да гледа, че е боса, тичешком се върнала у дома си и се примирила с мъжа си.
И оттогава нарекли Петра Хитър Петър.
КРАЙ.