”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!
“Баба Вида” е единственият изцяло запазен средновековен замък в България, играл едновременно роля на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Издига се на брега на р. Дунав в североизточната част на град Видин.
снимка: Евгени Динев
Легендата разказва, че някога живял голям български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра – Вида, останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име – “Баба Вида” или “Бабини Видини кули”.
Разбира се, обичаме легендите, но нека се върнем на фактите, свързани със съоръжението. Крепостта заема площ 9,5 дка, като тя е обградена със защитен ров с ширина 12 м и дълбочина 6 м. “Баба вида” е конструирана в неправилна четириъгълна форма, като всяка страна е по около 70 метра. Състои се от две стени – вътрешна (по-висока) с 9 кули и външна (по-ниска) с 2 кули. Между двете стени се образува външен двор. Замъкът-крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега каменен) се е минавало над рова, запълнен с вода от р. Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор.
През 30-те години, снимка: www.lostbulgaria.com
Историята на крепостта е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди. Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на мястото на стар римски наблюдателен пункт. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II.
Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. Срацимировата кула е строена през XIII – XIV век и е най-добре съхранената част на замъка от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по нейните стени са запазени доста тухлени орнаменти – розетки и паници. Смятало се е, че един от тях представлява надпис “Шишман” – това предположение е изказано от Ив. Велков през 50-те години на ХХ век. Близо до тази кула е тайният изход на замъка.
Тунелът на крепостта е бил използван главно за изтегляне на артилерийски оръдия към горната част на крепостта. В миналото този тунел не е бил покрит с калдъръм, докато в в днешно време тунелът е неотменна част от декора на редица исторически филми.
Въздушна снимка, www.razhodka.com
Във вековете на османското иго “Баба Вида” има функции на отбранително съоръжение, в което биват изградени бойници и казармено помещение. Отбраната на крепостта се състояла от две каменни стени с дебелина 2.2 метра и 4 ъглови и 5 странични кули. През втората половина на XVIII век видинската крепост се използва като затвор.
През XVIII век крепостта е била приспособявана за употреба на огнестрелно оръжие. От този период са амбразурите за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стенa. От края на този век и от началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. Българските кули са завършвали със зъбери – подобно на крепостните стени.
Замъкът Баба Вида е обявен за национален паметник на културата през 1964 г. През същата година в крепостта е открит летен театър, в който се провеждат традиционно летни театрални дни. Много кинематографисти признават уникалния естествен декор на крепостта Баба Вида, която е обикнато място за снимките на филми. В самата крепост се опазват редица находки и сведения за историята на крепостта, обединени в музея Баба Вида. Целият комплекс е пригоден изцяло туристически цели, а посетителите и днес могат да видят обстановката, която е запазена в близък до естественото ѝ състояние вид. Обектът е част от 100 национални туристически обекта на България. Посетете го на всяка цена!