Христина и Александър Морфови – две личности, които са известни на малко българи днес. Те нямат много допирни точки в житейските си пътища, но и двата са извървени забележително. Всички знаем за изключителните таланти, които е дала България на света в областта на оперното изкуство. Знаем ли обаче за първия български гений от началото на миналия век – Христина Морфова?
„Българският славей” е роден в Стара Загора на 24-ти април 1889 г. Животът й като че е съставен от контрасти: от най- високите върхове до ситуации, в които изглежда, че само магия може да помогне. Христина е последното от 10- те деца на семейството си. Още от раждането й става ясно, че тя няма да има обикновен или спокоен живот. Родителите й се разделят и поради влошеното здравословно състояние на нейния баща, тя е дадена за отглеждане на приятелско семейство в Розовата долина. Там обаче бъдещата оперна прима се натъква на отношение, напомнящо на пренебрежението към Пепеляшка- ако се опрем на спомените на Морфова от този период, тя е била слугиня в къщата. Вследствие на това тя се връща при баща си, но съвсем скоро той умира. Следващата й местожителство е столицата, където се пренася през 1900 г. Там вече живее нейният брат Александър, за когото ще стане дума после. Той, знаейки за необикновените певчески данни на сестра си, се стреми да насочи вниманието й към музикалното изкуство и по този начин изиграва своята важна роля за развитието на Христина.
Христина Морфова и Людмила Прокопова
В този момент отново се намесва съдбата. Морфова е пратена в Прага, за да учи стопански науки, въпреки желанието й да се отдаде на музиката. Всичко, на което може да разчита, са малко пари и едно листче с написан адрес на него. Вече пристигнала в Прага, младата българка вижда, че листчето липсва. Този факт вероятно преобръща живота й. Съдбата я отвежда в дома на пианистката Людмила Прокопова, с която стават неразделни както на сцената, така и извън нея.
Оттук започва звездният път на българката. През 1909 г. успява да завърши с отличие 6-годишен курс по музикална педагогика за 3 години и постъпва в операта в Бърно. Освен на чешката столица, „българският славей” покорява сцените на редица други европейски градове: Париж, Мюнхен, Берлин, Дрезден, Щутгарт, Париж, Москва, Милано, Лондон и т. н. Първата роля на сопраното, чийто диапазон на гласа е цели три октави (нещо твърде рядко срещано), е в „Продадена невеста” на Б. Сметана. Тя дава живот на още около 40 образа, сред които Дона Анна в „Дон Жуан” и „Кралицата на нощта” във „Вълшебната флейта” на Моцарт, Аида в едноименната опера на Верди, Виолета в „Трубадур”, Мими в „Бохеми”, Маргарита във „Фауст”, Тоска в едноименната опера на Пучини и много други.
Не липсват и хвалебствия от музикалните светила на нейното време. Прякорът на Морфова е даден от парижкия професор Иснардон, при когото тя специализира. Неговата оценка гласи: „Вашият глас е много по- хубав от гласа на прочутата италианска примадона Аделина Пати.” Геният на българката не остава незабелязан и отвъд океана. Кълъмбия грамофон къмпани лимитед издава грамофонна плоча със 12 фамозни нейни изпълнения и така тя става първата българска прима, записана на плоча. Дори знаменитият композитор Камий Сен Санс е възхитен след ролята на Морфова в неговата опера „Далила”: „Сигурно няма да доживея часа на вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред Вас”
Макар оперната прима да добива световна известност съвсем скоро, композиторът има право. Нито той, нито самата тя доживяват славата на оперната прима на едно определено място- родината й. През 19127 г., заедно с Прокопова, „Българският славей” се връща в България . Тя е на върха на славата си и е желана на всяка голяма европейска сцена, но избира да се завърне в родината си без да има никакви съмнения. За жалост тук, вместо да бъде приветствана с признателност, тя се натъква на завист и злоба още при дебюта на софийска сцена. Събитие, което би трябвало да бъде чест за българската опера. Още с излизането на сцената, дори преди да запее, тя бива освиркана от група колеги. Въпреки грозната случка, вечерта минава блестящо и сценичната изява засенчва опита тя да бъде опорочена. Това е първият от многото удари на родна земя, които българката понася гордо и достойно. Непрекъснато е подложена на критики за личния си живот и за външния си вид. Изключително неудобна на музикалните управници, те допускат още една черна точка в своите действия. Уволняват българската оперна прима, заради нерегламентиран гастрол в Москва. Абстрахирайки се от въпросната прослойка, Морфова е обичана от народа и конкретно от нейните ученици, които тя обучава в частната си вокална школа у дома си в София. Напук на отношението на колеги и висшестоящи към нея тя се отнася прекрасно към нейните ученици, които от своя страна я боготворят. Освен всичко друго, от позицията на една от най- забележителните оперни певици на ХХ век, Христина Морфова е посланик на българската песен по света- за примата няма по- хубава и мелодична песен от българската.
За съжаление историята, която съдбата е отредила на Христина Морфова, има трагичен край. Загива на 47 години, на 1- ви юни 1936 година ,в катастрофа на път за село Баня. Всички нейни спътници оживяват и според техните спомени певицата умира, пеейки химна на родината си. В нощта преди катастрофата сънува, че баща й я вика при себе си, а на сутринта оставя бележка на Прокопава, в която ѝ съобщава за кошмара, заявявайки, че има ужасно предчувствие и не иска да пътува повече без нея.
След смъртта на “Българския славей” идва закъснялата признателност към нейната божествена дарба и благороден характер. Въпреки това и до днес България е длъжница на една от най- великите оперни певици на ХХ век. Все пак, за да завършим оптимистично, през тази година излезе от печат книгата „Истинската история на Христина Морфова“ с автор Румяна Лечева, която се представя дори извън пределите на родината ни. Една голяма стъпка в посока към отдаване на заслужената чест на легендата.
В историята ни влиза и големият брат на оперната певица- Александър Морфов. Български офицер, роден в Пловдив на 13 януари, който е известен най- вече като композитор на военни маршове. Музиката е сериозно застъпена в униатската българска католическа гимназия в Одрин, където учи той. Там той свири на флейта и изучава основни музикални теоретични дисциплини. След гимназията в Одрин Александър Морфов постъпва във военното училище в София и успява да го завърши през 1902 г. Още като юнкер пише първите си военни маршове („Ний ще победим, всички дружно кат‘ вървим“, 1900 г.), като именно тази дейност издига композитора до даденото му от народа звание „баща на българската войнишка песен“.
Най- известният сред маршовете, плод на неговото творчество, е „Изгрей зора на свободата“, познат още като „Марш на македонските революционери“. Написан през 1923 година, той има богата история: през 1944 година става неофициален химн на новосформираната НР Македония, но през 1948 е забранен от комунистическия режим в западната ни съседка, защото е определен като българофилски и фашистки. Парадоксалното в случая е, че точно с тази песен се открива първото общо събрание на АНСОМ (антифашистко събрание за народно освобождение на Македония), от този момент е избрана и за държавен химн. Днес маршът е все още „жив“- използва се като официален химн на ВМРО- БНД и на македонската патриотична организация в САЩ и Канада. Освен като пионер на войнишката песен, Морфов е и основоположник на българска хорова песен, образец за която се счита „Дамян танец води“.
Композиторът е бил изключително разностранно развита личност. Интересен факт е, че той е изобретател на нов вид флейта, както и на нов вид инструмент, наречен орфеин (с тембър на виола и виолончело). Освен на флейтата, той е бил виртуоз и на тези два инструмента. Морфов престава да свири след едно особено трагично събитие: атентатът в църквата „Света Неделя“. Там загива жена му, а той загубва долната си челюст.
За военните си заслуги е награден с орден :“За храброст“, 4-та степен. Морфов достига до чин подполковник, участва в Балканската и Първата световна война. Командир е на рота във военното училище и 7-ма пехотна дивизия. Уволнява се през 1922, а краят на живота му настъпва 12 години по- късно: на 19 април 1934 г. в град София.
Ще завършим с апогея на творчеството му, за който споменахме вече: „Изгрей зора на свободата“ и нейния текст:
Изгрей зора на свободата
Изгрей, зора на свободата,
Зора на вечната борба.
Изгрей в душите и сърдцата
на всички роби по света!
Тирани, чудо ще направимъ,
Ний чуждо иго не търпимъ,
Съ юнашка кръвъ ще ви удавимъ,
И пакъ ще се освободимъ!
Юнаци смели пак развиха
Окървавени знамена;
Комити нови забродиха
Изъ македонската земя.
Тирани ,чудо ще направим…
( припев – повтаря се )
Ечат гори, поля, балкани
Отъ бойни песни и Ура;
Сноватъ борците-великани:
Напред , готови за борба!
Тирани ,чудо ще направим…
( припев – повтаря се )
Насъ нищо вечъ не ще уплаши,
И тъй живеем день за день…
Свещени са горите наши ;
Изъ тех свободни ще измремъ!
ИЗГРЕJ ЗОРА НА СЛОБОДАТА
(препев на стандарден македонски јазик)
Изгреј зора на слободата,
зора на вечната борба!
Изгреј в душите и в срцата
на сите робови по светот!
Тирани чудо ќе направиме,
ние туѓо иго не трпиме,
со јуначка крв ќе ве удавиме
и па ќе се ослободиме!
Јунаци смели пак развиа
окрвавени знамиња.
Комити нови зашетаа
низ македонската земја.
Тирани чудо ќе направиме…
Одекнуваат шуми, полиња, планини
од бојни песни и “Ура”!
Одат борците – великани,
напред, готови за борба!
Тирани чудо ќе направиме…
Нас ништо веќе не ќе исплаши
и така живееме ден за ден.
Свети се горите наши,
во нив слободни да умреме.
Тирани чудо ќе направиме…