Петър Младенов – човекът с танковете
В края на 80-те България продължава да бъде най-верният сателит на СССР от всички негови съюзници. В Съветския съюз обаче текат промени, които скоро ще дадат отражение не само върху балканската държава, а и върху всички други „народни“ републики. След години на „геронтокрация“, в Русия властта попада в ръцете на по-свободомислещия Михаил Горбачов. Новият диктатор поема и нов курс, който нарича „перестройка“ – в огромната държава текат все по-бурно реформи за демократизация и либерализация на обществото, а също и с гарантирана самостоятелност (в известна степен) на предприятията и кооперациите. В Народна република България местният водач на БКП, Тодор Живков, също обещава промени в структурата на „социалистическото“ общество. В крайна сметка обаче възгледите му крайно се разграничават от тези на Горбачов и по този начин за пръв път между най-верния сателит и СССР възниква напрежение.
Тази своеобразна колизия между двете държави води неминуемо и до последици. С помощта на съветското посолство и дейната подкрепа на много комунистически дейци, Живков е принуден да подаде оставка като генерален секретар на БКП. Всичко това става с съдействието на негови приближени хора, хора, които по-късно яхват преспокойно „демокрацията“ – Димитър Станишев(баща на бъдещ премиер), Йордан Йотов, Андрей Луканов (по-късно премиер), Петър Младенов и др. Всичко това се случва на заседанието на Политбюро (основен орган на ЦК на БКП). Говори се, че Живков е бил убеден да подаде оставката си с идеята, че въпреки това ще запази най-високия пост в страната– председател на Държавния съвет на НРБ.
Нещата обаче протичат различно за дългогодишния „първи“. На 10 ноември 1989г. е свикан пленум на ЦК на БКП. Той разглежда две точки. По първата Тодор Живков чете доклад за скорошно преминаване на икономиката на пазарен принцип, „съчетан с планово начало“. ЦК възторжено одобрява доклада му. Втората точка е свързана с приемането на оставката на Живков, предадена на предния ден. Макар да е установено по закон, „бай Тошо“ не е допуснат да произнесе своите заключителни думи. Именно тук той остава изключително изненадан – на поста генерален секретар е поставен Петър Младенов, а пленумът прави предложение Живков да се оттегли и от поста председател на Държавния съвет.
Планът е добре скроен, на 17 ноември, след заседание на НС, Тодор Живков официално „пада“ от власт. Държавата, която доскоро ръководи, сега е в ръцете на неговите доскорошни съратници от БКП. В държавата започват да текат най-разнообразни обществени процеси. Скоро след падането на Живков опозицията срещу комунистите става явна, провеждат се свободни митинги, които се борят за ликвидирането на едноличното управление на БКП и за нов, по-демократичен ред. Петър Младенов, който заема постовете на Живков, се опитва да успокои събралите се на площада пред НС, те обаче бурно го освиркват. Той се връща в сградата и гневен казва на своите съпартийци – „По-добре да дойдат танковете!“ – реплика, която скоро ще коства оставката му. Близо година по-късно България вече е по-различна. Член първи, а и много други членове от конституцията са премахнати, създадена е президентската институция, която замества най-висшия досега пост и се насрочват първите демократични избори от 45 години насам. Част от Държавна сигурност е премахната в името на новия курс, а армията е деполитизирана. Вината за тоталитарния режим е хвърлена върху Тодор Живков, който в началото на 1990-та е арестуван.
Бившият “първи” – Тодор Живков
Строят най-накрая пада, както малко по-рано е направила и Берлинската стена. СИВ се разпада, а страните от Варшавския договор не са онова, което са били. Идва демокрацията… или поне така си мислят всички. Фактическата обстановка често е различна от онова, което се решава в НС, и онова, на което ни учат медиите. След 10-ти ноември единствено доскорошният диктатор Тодор Живков се лишава от своите правомощия. Наследниците на комунистическата партия се окопават добре с влияние и власт. В близките години фигури като Димитър Станишев и Андрей Луканов са водещи. Дейци на БКП и Държавна сигурност окупират икономиката и властта в страната. Тези политици знаят какво правят, с перестройката на Горбачов тоталитарната система в Източна Европа е обречена. Единственият начин те да останат във властта е сами да поемат инициативата и да „яхнат“ демокрацията.
„Преходът“, започнал на 10-ти ноември, фактически се оказва дело на властимащите, които, макар и да отменят член първи от конституцията, продължават да държат България в свои ръце. До ден днешен призракът на ДС броди в ежедневието, а спорни личности заемат високи постове.