”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!
В днешния брой на туристическата ни рубрика ще ви отведем на две магически места, намиращи се в необятните Родопи, които всички ние обичаме. Дестинациите, които ще ви представим, са популярни както сред нас, така и сред посетителите на България. Те ни очароват с автентичността и със странното, някак неестествено, спокойствие, което излъчват. Ако имате намерение да посетите Ковачевица и Лещен, си отделете поне няколко дни, защото определено има какво да се види. В следващите редове ще се опитаме да ви го докажем.
КОВАЧЕВИЦА
Ковачевица се издига на 1000 метра надморска височина в Западните Родопи. Приспада към територията на община Гърмен, на около 25 километра от град Гоце Делчев. Селото се намира в поречието на река Канина, по-известна като Кървава река. Климатът е милостив към местните, тъй като зимата е относително мека, а лятото – приятно и прохладно. Населението му днес се състои едва от 50 души, но за щастие тенденциозното обезлюдяване на българските села тук не се усеща в такава степен заради големия туристически поток.
Както се досещате, бързаме да пристъпим към историята на планинското селце, защото тя е наистина впечатляваща. Живот по тези земи има още от древността. Находки от надгробната могила в местността “Рударя” от късния период на желязната епоха и тракийското светилище от I хилядолетие пр. Хр. в местността “Козия камък” са само малка част от свидетелствата за богатото историческо минало. Северно от Ковачевица, в местността “Св. Константин”, са открити едни от най-ценните национални находки от края на IV и началото на III век пр. Хр. Това са “Бронзовия шлем” и “Бронзовата ризница”. В общи линии разположението на землището на Ковачевица в древността е било стратегическо, тъй като в близост до него е преминавал античен път, свързващ Никополис ад Нестум и Филипопол.
Счита се, че първите българи се заселили още от времето на ликвидирането на Търновското царство (1393 година). Тогава те се установили в няколко отдалечени и разпръснати махали, които не образували селище. Втората вълна от заселници, с която се свързва и самото създаване на селото, е от началото на XVII век, когато се извършвали най-масовите безчинства на поробителя, целящи да помохамеданчат българското население. След опожаряването на село Рибново, оцелялото население се установява на територията на днешна Ковачевица, около извор, сега голяма чешма, която носи името “Циганчица”.
За бързото разрастване на селото способствали много важни фактори, като например наличието на вода (над 15 извора и чешми), мек климат, обширни пасища и наистина богата природа, наситена с диворастящи лечебни билки и растителни видове. Земята тук е много плодовита и е майка на различни ябълкови, сливови, черешови и орехови насаждения. Разрастването на селото изисквало от населението да се занимава с различни занаяти. Придошлите от околните села се занимавали със земеделие и скотовъдство. За разлика от тях, дошлите от Западна Македония се занимавали с дюлгерство.
Ключово значение за развитието на Ковачевица изиграва фактът, че в селото никога не е имало турска администрация и населението е живеело относително спокойно по времето на османското иго. Именно това позволило на много будни местни хора да изградят облика на селото, така че то да се превърне в просветен и религиозен център. Един от символите на Ковачевица е църквата “Св. Никола”, която е най-ценният паметник на духовността в целия район. Храмът бил нужен на населението, защото му давал искрица надежда, че някой ден те ще живеят един по-достоен и спокоен живот. Именно затова той носел името на свети Никола – покровител на пътници, бежанците и гурбетчиите, каквото било коренното население на Ковачевица. Църквата е построена е през 1847 г. от прочутите местни дюлгери с доброволния труд на населението. По изискванията на турската власт тя е вкопана в земята и се намира в ниската част на селото. Камбанарията на църквата, построена през 1900 г., е дело на Уста Ангел Митев и Тома Марков. Камбаните били отляти на място от изкусни горнобродински майстори леяри от материали, дарени от цялото население.
Историята, свързана с трудно взетото разрешение от турските власти за построяване на храма, с времето се е превърнала в легенда, разказвана от местните. Родом от селото бил един виден търговец, който успял да намери признание чак в султанския двор в Цариград като изкусен бръснар. Към него се обърнали съселяните му, за да съдейства за издаването на разрешение, тъй като по това време било изключително трудно да вдигнеш нова църква. За голяма изненада на местните лично султанът подписал ферман за издигането на храм, подтикнат от таланта и уменията на своя личен бръснар, родом от Ковачевица. Единственото изискване било тя да не бъде висока, за да не се вижда отдалеч.
Свидетелство за културния подем на Ковачевица по времето на Възраждането е фактът, че в селото е построено първото килийно училище в Неврокопско, завършено още през 1820 г., в което първи преподаватели са местните свещеници. Там децата са обучавани за духовни лица до 1854 година. Първото светско училище в селото е открито през 1854г. в къщата на младия учител Никола Банев.
Волята за освобождение на будното местно население си проличава и в опитите им за отхвърляне на чуждата власт. Готовността си за саможертва в името на свободата жителите изразяват чрез всеотдайно поддържане на четите на войводите Славко войвода, Шимар войвода, Йордже войвода и известния Тодор Тетимов – Кануш войвода.
Често забравяме, че този край на България се освобождава по-късно отколкото голямата й част – едва през 1912 година, по време на Балканската война. Окрилени от желанието си за свобода, голяма част от местните мъже се включват във военния конфликт. Много от тях губят и живота си. За щастие резултатът е благополучен и Ковачевица влиза в пределите на Царство България.
След 1913 година селото забавя развитието си. Постепенно дюлгерството започва да запада за сметка на животновъдството и земеделието. Това се дължи на наистина големите владения, с които бившите дюлгерски родове разполагат. През 50-те години на XX век, някогашната голяма Ковачевица започва да обезлюдява постепенно. От население, наброяващо 2000 души при жилищен фонд от 300 къщи, още през периода 1938-1940 г. то спада на 1229 жители. Днешните жители са едва 50-60 души.
Друг интересен факт, свързан със селото, е афинитетът на сценаристи и режисьори да заснемат филмите си тук. Снимките за над 20 чуждестранни и български продукции са осъществени на територията на селото, сред които вероятно най-яркият е “Мъжки времена”.
Остава един важен въпрос, свързан с историята на селото – откъде произлиза името на Ковачевица? Тук отново срещаме различни легенди и предания, чрез които местното население си обяснява името на селцето. Историята гласи, че един от преселниците в началото на XVII век бил Марко Ковача. Той бил наистина изкусен майстор със златни ръце, който заради умението си бил един от първенци в града. Жена му, Гина Ковачевица, била силно уважавана и търсена от всекиго за съвет или помощ. С времето станало нарицателно да се казва “Отивам при Ковачевица”, когато някой тръгнел от долната към горната махала, където се намирала къщата на ковача и съпругата му.
Време е да поговорим и за облика на Ковачевица. Едва ли нещо различно от архитектурното богатство на това планинско селце предизвиква интерес у всеки посетител. Всичко тук е типично и уникално. Никое друго място не прилича на това.
Ковачевските къщи, както въобще родопските къщи, са солидни каменни постройки със зидария, която не можем да видим никъд другаде. Тя е майсторски обработена и изключително специфична. Технологията на градеж обаче е наистина много проста: подредени недялани камъни, споени с размекната пръст. Простият начин на подредба наистина дава неочаквани резултати. Масивните зидове са изключително здрави и трайността им е проверена от столетията, а и естетически тази каменна мозайка е неповторима. Тънките, патинирани от времето, дървени кошаци, разделящи каменната зидария на хоризонтални пояси, внасят човешки мащаб и декоративна звучност на строгите каменни повърхнини. Ковачевските дюлгери са оставили своя отпечатък и върху дървената част от къщата – врати, прозорци и всякакви отличителни детайли.
Ковачевските къщи имат строга дисциплина по отношение на функциите на стаите. На базата на довъзрожденското жилище, през втората половина на XVIIIв., се издигат дву- и три-етажни къщи с еркерни наддавания на втория и третия етаж и тесни калдаръмени улички.Първият етаж винаги е пригоден за животните или за селскостопански нужди. Жилищната част се помещава в горните един или два етажа. В ковачевската къща съществуват два вида групи помещения – група на отворените части на сградата – “потон” (чардак) и група на затворените части на сградата – стаи с огнища, килери.
Утвърждаването на този определен тип къща е свидетелство за развитието на строително-архитектурната школа в Югозападните Родопи с център с.Ковачевица, чиято архитектура е едно от най-високите постижения на българския строителен гений през Възраждането. Резултатът от работата на дюлгерите не е случаен. Строителните постижения на това село се коренят в професионализма, предаван като фамилна традиция от дюлгерите, но и от работата на гилдията като цяло, в която имало строга организация, йерархия и контрол.
С това приключва и частта, посветена на Ковачевица. За нас в това село има нещо магическо, нещо мистично. То сякаш успява да ти предложи всичко, от което имаш нужда. Всичко, което ти е необходимо, за да се откъснеш от еднообразното всекидневие. Необикновената природа, тайнствената атмосфера на Родопите, чистият въздух, спокойната среда и гостоприемството на местните са причините, поради които всеки дошъл тук нарича това място “приказка от дърво и камък”. Ако все още не сте го посетили, не се колебайте къде да бъде следващата ви почивка.
В следващите редове ви пренасяме на едно място, което не отстъпва по никакъв начин на Ковачевица, даже напротив – често двете дестинации вървят ръка за ръка. Селата се намират на 8 километра едно от друго, а живописният път, по който ще минете, може да бъде срещнат само в Родопите.
ЛЕЩЕН
Първото нещо, което ще ви посрещне в село Лещен, е гледката към накацалите по стръмните склонове на планината къщички, изградени в ковачевския архитектурен стил. Те още пазят в себе си истинския дух на българското село.
Сред архитектурните паметници се откроява църквата „Св. Параскева”, датирана към 1836 г., и Килийното училище. Стенописите на църквата изпъкват с едрия си щрих и ярките си цветове. Според исторически сведения от края на 19. и началото на 20. век, Лещен е предимно българско село в Неврокопска кааза.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лещен е посочено като село с 59 домакинства и 200 българи. През 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Лещен като село с 56 български къщи. ”Лящин, / Лещен / село в полите на един доспатски клон, 1/2 час до левия бряг на Канина. Пътят от Неврокоп до Фотовища е равен, а оттук се захваща тесен и стръмен. Обикновен ход захваща 4 часа. На първо място стои скотоводството. Българска църква. Къщи 56, българе. Най-последно българско село; отвъд захваща Рупчус. Като най-затънтено в Лящин селянете са страшни суеверци. За да се лекуват или съветват от цялата околия, дохождат при врачките в Лящин.”
Някога местните жители се препитавали с дюлгерство, ковано желязо и добиване на златоносен пясък. Автентичността на миналото, естествената природна красота, примесена с изкуствено придадения й модерен туристически облик, доставят на посетителя едно неповторимо преживяване. Архаичният дух все още обитава и главната калдаръмена улица, откъдето всеки може да си купи интересни сувенири за спомен.
Други интересни природни забележителности, които може да посетите, са изпълненият с вековни букови и елови гори резерват „Тъмната гора”, каньонът на река Канина, местността Синият вир, скалните образувания “Козият камък” и “Черната скала”, известни още като тракийските съкровища. Някога върху голямата скала “Козият камък” е имало много дупки с правилна кръгла форма, еднакъв размер и дълбочина, но мястото бива взривено от иманяри и днес те вече не могат да се видят.Определено село Лещен и района около него обещават една хубава почивка сред природата и автентичността на старо българско село.
Източници: “Българска етнология” ; http://www.kovachevica.com/bg/Brochure/;