Служители на Народната милиция в автомобил Волга
България след Втората световна война. Динамиката на събитията в Европа и света през 30-те и 40-те години изменя изцяло ситуацията в света, а последствията за малките държави като България са огромни. Смяната на властта в Балканската страна води след себе си серия от политически убийства, ликвидиране на опозицията и на голямата част от интелигенцията. В годините след 9-ти септември 1944-та с кръв е изписан възходът на Държавна сигурност. Службата, която от обикновено подразделение на полицията се превръща в ужас за цял един народ. Историята от предната статия ни доведе до началния стадии на ДС, когато нейната машина тъкмо заработва. За по-малко от година стотици кадри са инфилтрирани сред редиците на опозицията, а чрез контрола върху печата свободата на словото е срината до кота нула. Въпреки колосалните оперативни успехи на ДС обаче, службата истински страда от липсата на кадри. От документи на ръководството ясно се разбира как в очите на обикновения човек още от 40-те години се загнездва една непоносимост към Държавна сигурност. Колегите от Народната милиция гледат на агентите на ДС като на хора втора ръка, неспособни да бъдат полезни на властта. Авторитетът на службата още не се е наложил сред обществото и тъкмо затова започват усилено да се търсят способи агенцията да се превърне в един истински репресивен орган. Изходът става ясен, за да се разгърне абсолютния силов потенциал на ДС, тя трябва да бъде разграничена от другите органи на милицията, да бъде над тях. Необходимо е нейното издигане, изграждането на агентурна мрежа за разузнаване както в чужбина, така и в страната, чийто правомощия да надхвърлят тези на другите апарати.
Лаврентий Берия
През 1947-ма самостоятелността на ДС е силно разширена. Структурата се превръща в Дирекция към МВР. Българската служба доста явно следва стъпките на руската репресивна машина. Маршал Лаврентий Берия – грузинец по произход и крайно садистична личност е готов да помогне на своите комунистически колеги от Балканите. Берия заема най-високи постове в СССР, зад него стоят масови репресии и убийства от периода на Втората световна до смъртта на Сталин през 1953-та. Той ръководи както съветските служби, така и работата по руската ядрена програма. Историческата наука често го определя като тиранин и напълно справедливо – Берия обичал да обикаля късно вечер градските улици и с помощта на полицията да арестува жени, над които по-късно извършвал посегателства. Като виден партиец също отговарял за налагането на страхопочитание на народа към властта, работата си вършел безкомпромисно. Е, та именно този човек изпратил съветници в България, които да помагат на набиращата сили ДС. На пратениците моментално бил даден контрола върху следствената служба на Държавна сигурност. Те поели юздите и приложили дългогодишния си опит. Огромна част от членовете на опозицията попаднали под ударите на скалъпени обвинения и производства, които почти винаги довеждали до тяхната смърт. Основната атака била срещу лидерът на БЗНС – Никола Петков. Той бил арестуван заедно с още 24-ма свои колеги през лятото на 1947-ма и обесен само три месеца по-късно. До края на годината политическите противници на БКП по един или друг начин били ликвидирани.
В следващите години реформите в ДС продължават. Комунистическата партия най-сетне завзема изцяло еднолично властта и успява да отдели тайните служби като независим институт. През 50-та година, когато “престола” в България е зает от Вълко Червенков и новият първи превръща службата в дясната ръка на партията. ДС е оръжие, с което червената власт борави изключително умело. Структурата на Държавна сигурност също се променя. Тя се разделя на управления, които действат в различни ресори:
- I-во управление– занимава се с вътрешното разузнаване на територията на България
- II-ро управление – обхваща контраразузнаването
- III-то управление – секретно политическо управление, което разследва личности свързани с предишната власт, както и по случайност останали живи представители на доскорошната опозиция
- IV-то управление – занимава се с работата свързана с промишлеността
- V –то управление – има функциите на военно контраразузнаване
- VI–то управление – ресорът му е транспорта
- VII–мо управление – за безопасност и охрана
*важно е да споменем, че тази структура подлежи на чести промени. Периодът, който тя обхваща в този си вариант е до началото на 50-те години.
И по времето на Червенков репресиите върху народа не престават. На смърт или затвор в лагери са подлагани хора от доскорошния елит на държавата. Тъй като комунизмът отрича съществуването на Бог, този постулат е умело употребен за да се снеме властта от Българската православна църква. Тя, макар и загубила някогашната си сила, все още имала известно влияние върху обществото. Именно затова сред много от жертвите на репресиите се срещали духовници от най-различни рангове. По-късно, в редиците на религиозната институция някои свещеници склонили да се обвържат с Държавна сигурност като агенти доносници и докладчици. Някои от тях били изпращани и в САЩ, където освен че ръководели местните православни богослужения, се занимавали с чисто шпионска дейност и най-често докладвали на София.
Министър-председателят Антон Югов и Тодор Живков на изложение
Знаков е и моментът, в който “под ножа” на властимащите попадат техни съпартийци. Родната БКП ползва за тях термин, станал популярен в СССР – “врагът с партиен билет”. Най-типичен пример е политикът Трайчо Костов. Изцяло отдаден на властта, съвсем скоро след преврата на 9 септември Костов заема най-висши позиции. Той е политически секретар на БКП и приближен на Георги Димитров. Именно Костов е човекът, който стои зад организирането на Народния съд и политическите убийства в първите месеци след преврата. По-късно той одобрява и санкционира заповедите за присъди под формата на убийства, а на заседанията е човекът, който твърдо настоява за максимален брой смъртни наказания. Настървеността на партиецът обаче му се връща. През 1948-ма той е заподозрян от Съветския съюз, че укрива конкретни данни и не ги праща към Москва. Въпреки че отрича, при участието си в международна среща в Русия, самият Йосиф Сталин разговаряйки с него го нарича “мошеник”. През март 1949-та Трайчо е отстранен от поста си в правителството, а месеци по-късно е изключен и от партията. Арестуван е в началото на декември и е изпратен в Москва, където познатите ни Сталин и Берия уреждат неговия съдебен процес. Обвинен е за враг на народа, предател и заговорник със сръбския лидер Йосип Броз Тито. Признат е за виновен и два дена по-късно е обесен.
Държавна сигурност набира страховита сила и позиции. По време на управлението на Вълко Червенков(1950-1956г.) и Антон Югов(1956-1962г.) тайната служба се е превърнала във вярно куче на властта. Макар името и да предполага, че е създадена да пази отечеството, ДС е използвана за терор, репресии и убийства, с цел да се наложи насилствено вярата в новия строй. Хиляди жертви падат под ударите на управленията на Държавна сигурност, като освен членовете на опозицията, приближените на “буржоазните партии” и немалко обикновени хора, края на живота си виждат и много партийци. Трайчо Костов не е последния “отдаден на идеята”, който бива нарочен и ликвидиран. Големите промени обаче тепърва предстоят. Скоро престола на БКП ще бъде зает от друга личност, която ще сложи ръка върху структурите на ДС и ще застане за дълги години зад държавното кормило, разбира се без да прекъсне старите порочни практики.
*за голяма част от информацията благодарим на сайта www.desebg.com