”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!
В днешния брой на рубриката ще разгледаме две красиви градчета в Югозападна България. Сандански е известен като най-топлия град в България, а Мелник – като най-малкия. Макар двете туристически дестинации да се радват на голям интерес, всеки посетил ги може да научи нещо ново и интригуващо.
В подножието на Пирин планина, насред Санданско – Петричката котловина, е разположен един от малките, но изключително красиви български градове – Сандански. Заради географското си разположение и мекия климат, той е известен като едно от най – топлите места в България. Приятните климатични условия, красивата природа и интересните забележителности в околността му го превръщат в туристическа дестинация и приятно място за отдих и разходки през почивните дни.
Интересно за Сандански е, че се намира на почти еднакво разстояние от гръцкия град Солун и от столицата ни – София, което пък от друга страна го прави важен център по международния главен път Е79. Също така, средната годишна температура е +14 градуса, което е изключително благоприятно за целогодишния туризъм в града. Освен с мекия си климат Сандански е известен и с чистия си въздух и затова днес много хора го посещават с цел да се отделят за момент от суматохата в големия град.
Съчетанието на благоприятни природни дадености, заедно с богатството от минерални извори с различна термалност (в района на община Сандански има нас 80 извора с температура 42 – 81 градуса) и ниска минерализация, лекуват множество заболявания и правят мястото подходящо за заселване на човека по тези места. Още от дълбока древност именно тези благоприятни условия за живот превръщат района в един от най – старите центрове на Балканите.
За най – ранната история на града черпим от изворите на Тукидит и Полибий, в които се споменава, че бива заселен от тракийски племена още от V в. пр. н. е. По – късно завоеванията на Александър Велики дават възможност на местните племена да се докоснат до ценностите на Средиземноморската цивилизация, което слага траен отпечатък върху цялостното културно–историческо развитие на региона. Не след дълго Римската империя насочва силите си към завладяване на тези земи и племена, в това число и на медите.
До IV в. градът е един от първите епископски центрове в България, а в края на VI в. е разрушен от варварски племена. Тогава получава и името си Свети Врач в памет на народните лечители - двамата братя Козма и Дамян. Това име градът носи до 1947г., когато е преименуван на Сандански, на българския войвода Яне Сандански – деец на Вътрешната македоно–одринска революционна организация.
Безспорно, днес градът се е превърнал в един от известните туристически центрове – посещаван e както от българи, така и от много чужденци. За това допринасят и многобройните фестивали, които се организират всяка година. Градът е гост както на Пирин фолк, така и на Балкански младежки фестивал, които осигуряват една много празнична и весела атмосфера всеки септември. През това време Сандански е пълен с хора от цяла Европа, музика се чува от всеки край на града, момичета и момчета се надиграват под звуците на българския фолклор. Надали има човек, който не би се насладил на тези дни в града. Също така се провежда и Фестивал на младото червено вино, тъй като тази област е известна с хубавото такова. Несъмнено всеки посетил Сандански може да се наслади на приятна разходка из големия и красив парк на града, на хубави сортове вина и прекрасно време.
Освен с фестивалите градът може да се похвали и с Археологически музей, който, с оглед на обектите, които се проучват, се е превърнал в същински изследователски център. Един от най-интересните обекти, разкрити в последните години, е Епископският комплекс, намиращ се зад сградата на старото кметство, включващ Епископска базилика, помещения и сгради, които продължават да се проучват в момента.
Градът бива избиран за туристическа дестинация и поради факта, че около него има още куп прекрасни кътчета, до които може лесно да се стигне. Това са Мелник, Роженски манастир, Рупите, Самуиловата крепост. Освен че всички се намират в непосредствена близост до Сандански, те са и места с наистина интересна и завладяваща история и прекрасна природа. Именно заради това в разказа ни няма да пропуснем да ви запознаем и с Мелник.
Мелник – градът–история, градът-музей или най – малкото градче в България, се намира на 22 километра от град Сандански, в югозападните поли на Пирин планина. Още с влизането в градчето сякаш се пренасяте години назад, попадате в далечното минало – малки прекрасни живописни къщички с онези керемидени покриви, малки и тайнствени улички, каменни пътища, по които минават каруци, водени от коне, носещи от известното мелнишко вино. И това, ако не е приказка? Посещението в Мелник наистина ще ви се стори сякаш сте попаднали в някоя приказка или разказ на Йордан Йовков.
Климатът в Мелник е подобен на този в Сандански – мека и топла зима и горещо лято, което благоприятства за отглеждането на различни сортове грозде, като един от най-уникалните за града е „Широка мелнишка”, а винарските изби са известни не само в България, a и в цяла Европа.
Не само мелнишкото вино е известно, но и забележителностите на града – едни от тях са Пашовата къща (градски национален музей), Кордопуловата къща (частен музей), Болярската къща (най – старата запазена къща в България) и руините на средновековни къщи. В околностите на Мелник се намира и Роженският манастир, който е един от добре запазените средновековни центрове на вярата в България. И не на последно място, всеизвестните Мелнишки пирамиди, които са истинско чудо на природата. Никой не може да остане неочарован от красотата и възхищението, което те пораждат у всеки.
За историята на Мелник трябва да отбележим, че е създаден още през Античността, но най – бурната история на града е през Средновековието. Тогава Мелник последователно преминава под властта на византийци и сърби, докато през 1395г. е завладян от османските нашественици. Градът е столица на обявилия се за независим владетел деспот Алекси Слав, с чиито дарения през 1220г. е изграден Роженският манастир.
През XVII – XVIIIв. производството на тютюн и силното мелнишко вино превръщат града в процъфтяващо търговско средище с над 25 000 жители и над 70 църкви. За съжаление днес населението е едва 200 души. Жителите на Мелник се включват в национално – освободителните войни, а в непосредствена близост до града се намира местността Зли дол, където българските радетели за свобода са убити от турците.
Днес Мелник е малкият град с голямото очарование, което оставя у хората. Той е едно курортно градче, чието население намалява – проблем, който застрашава съществуване му. Тъжно е, когато такива обекти, признати за паметници на културата, бавно изчезват. Тъжно е и ако богатство като Мелник бъде загубено.
Сандански и Мелник несъмнено ще оставят у всеки посетител, ако не трайния вкус на прекрасното червено вино, то поне желанието да бъдат посетени още веднъж. Защото и двата града притежават онази атмосфера, която ви кара да искате още, да видите още, да усетите още. Сандански и Мелник са една малка част от красотата на Пиринския край, но безспорно са от онези дестинации, които са задължителни.
ВИЖ ОЩЕ: КОВАЧЕВИЦА И ЛЕЩЕН
ВИЖ ОЩЕ: РЕЗЕРВАТ РОПОТАМО