”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!
Копривщица е китно българско градче, известно със своята богата история и архитектура. Докато се разхождате по тесните калдъръмени улички и се любувате на възрожденските къщи, непременно ще забележите високата камбанария на църквата „Свети Николай” или, както местните я наричат – „новата черква”.
Неофит Рилски
Копривщенци имали само една църква – „Успение Богородично”, но с течение на времето, населението нараствало и все по – трудно се събирало в църквата за празнични литургии. Дошла и идеята за построяването на нов храм. По това време в Копривщица преподавал йеромонах Неофит Рилски, който силно подкрепил идеята. На 29 юни 1839 г. той, Иеромонах Игнатий, поп Павел, Найден Геров и други граждани изготвили протокол за построяването на новата църква. Оригиналът на протокола се пази в църквата и днес.
Църквата „Свети Николай” е построена изцяло с дарения. За да съберат пари за строежа, копривщенци направили „дискосъ” в „Света Богородица”. Оказало се, че събраните пари не стигат за започването на църквата. Тогава Петко Хр. Доганов събрал чорбаджиите на селото и наредил кой колко пари трябва да даде. Парите за църквата събирал главният касиер Лулчо Дебелигруев, а комисия от първенци следяла за правилното им разпределяне.
Постъпления за строежа дошли и от съседните села, а който не разполагал с пари, дарявал съдове, икони и труд. Значителни суми внесли Петко Хр. Доганов, Рашко и Петко Моравенъ, Петър Генчов и др. Доктор дядо Тодор Мирчев подарил Царските двери. В знак на благодарност той има собствен трон в църквата, а също така можем да го видим зографисан в цял ръст от дясно на входа на храма. На престолния камък са изписани имената на 642 дарители, а в църковната кондика има пълен списък на всички благодетели.
На 8 май 1842 г. бил издаден султански ферман, който позволявал изграждането на църквата. Главен майстор на храма бил Уста Гавраил от Одрин. В построяването му взели участие майстори от Брацигово, Пондьо от Мирково и 20 души копривщенски майстори от дюлгерския еснаф.
снимка: photo-forum.net
автор: ravy
Църквата има кръстовиден план и се състои от трикорабна средновековна базилика, при която средният кораб е по-висок. Корабите са разделени от шест чифта дъбови колони, измазани с хоросан, за да приличат на мраморни. Източната фасада е с пластична абсида, където е разположен олтара. Страничните фасади са декорирани и имат в ъглите скулптури на малки гълъби, символизиращи Светия Дух. Храмът е двуетажен с обща площ 500 кв.м. и капацитет около 1500 души. Безкуполната масивна конструкция на храма е от светлосиви каменни блокове с блестящи люспици по тях. Стрехите са дървени – типично за Копривщица. С льок ( смес от вар, счукани керемиди и врял зехтин) са фугирани и декорирани външните фасади. Настилката в храма е от бели мраморни плочи, специално поръчани от остров Мармара.Просторната църква е окъпана в светлина от големите си прозорци.Най – осветен е престолът. В храма се помещава галерия- отделение за жени. Въпреки че е построена по турско време, когато църквите не трябвало да бъдат по – високи от турчин възседнал кон, „Свети Николай” не е вкопана. Води се катедрална църква.
Изградена е в левантински стил, който е съчетание от турски мотиви, италиански ренесанс и виенски барок. Таванът е декориран с ромбове от дърво, има изобилие от дървени орнаменти – типично български елементи. Галерията е заимствана от изтока. Тя е украсена с извивки в бароков стил. Средният таван на храма е повдигнат, има елипсовидни прозорци, а по горната част на страничните стени има медальони. Иконостасът е с дървени рамки, а архиерейският трон и царските двери са с дърворезба. Прозорците и портите са повдигнати с каменни прагове в турски стил.
снимка: poblizo.com
Според църковните описи в храма има 147 икони. От Йерусалим са донесени иконата на Рождество Христово и двата архангела на олтара, Йоан Попович от Елена рисува иконите на Св. Спиридон, Св. Богородица, Исус Христос, Александър Димитров от Одрин- Св. Мина, а западната стена е зографисана от Христо Енчев от Копривщица. Като най – ценен се определя символът на дванадесет сцени.В този вид може да се види само в пет храма в България.
Строежът на църквата е завършен през 1844 г. Храмът е осветен на 12 юли (29 юни по нов стил) 1844 г. – Петровден. Осветещаването е извършено от Митрополит Никофор Филипопски, в присъствието на Архиерей Доротей, Неофит Рилски, Иеромонах Игнатий и други църковни лица.
Копривщенци разказват, че когато църквата била завършена, дошъл пловдивският паша да види новия храм. Щом видял огромната постройка, много се ядосал и искал да я срине до основи. Българите с малка хитрост успели да спасят църквата. Кръглото прозорче над входа на храма било украсено с метални орнаменти. Част от тях изобразявали турския герб. Копривщенци обяснили, че този герб е символ на щедростта и доброто управление на султан Абдул Азис. Така опазили църквата си.
По – късно Хаджи Ненчо Палавеев, заможен копривщенски чорбаджия, дарил немалка сума пари за изграждането на камбанария и чешма. Неговият ктиторски портрет се намира от ляво на входа на храма.След време се събират средства и се построява и метох.
Приносът на църквата „Свети Николай” за обществената дейност е огромен. В периода 1844 – 1861 г. работи съвместно с „Света Богородица” и се създават църковна община и устав. Църковната управа подържа килийните училища и събира пари за девическо училище. През 1858 г. се открива общо училище. Осигуряват се учители и се приемат църковници. Събирали се дарения в помощ на Хилендарския манастир и други храмове в нужда. Парите, които църквата успявала да спести, се давали на джелепи, абаджии и еснафи. Щом се замогнели, помагали на църквата. Всички дарения за Копривщица минавали през църковната община и се разпределяли според нуждите на града. През 1886 г. църквата „Свети Николай” била посетена от Княз Александър Батенберг. Той споделил, че рядко бил виждал толкова голям, светъл и красив храм.
Ктитори на църквата са Тодор Мирчев и Хаджи Ненчо Палавеев. Настоятели са били Лулчо Дебели Груев, Петко Христов, Любен Стойчев и други. Свещеници на храма са били свещ. Панчо Разложков, свещ. Бойко Пинджелов, свещ. Илия Кацаров, свещ. Георги Узунов и други. Узунов дал своя принос за развитието на храма. Той събрал пари и преустановил метоха, привлякъл Хаджи Ненчо Палавеев като дарител и подпомогнал построяването на чешмата и камбанарията, както и поддръжката на музея. Участвал в издаването на списание „ Родна речъ”.По-късно станал част от комитета за подготовка на Априлското въстание заедно с други свещеници. След провала на въстанието Узунов и други свещеници били затворени в пловдивския затвор, където били измъчвани, а „Свети Николай” бил обстрелван със снаряди. За щастие църквата не била улучена.
По време на Априлското въстание в зандана – малка стаичка в храма, били затворени въстаници. Един от тях бил Георги Тусунов. На стената все още се вижда клетвата му, в която пише, че за род и държава, живота си дава.
В двора на храма могат да бъдат разгледани идентични надгробни плочи. Твърди се, че са донесени от Пловдив. По тях се откриват различни символи заимствани от други религии. Двуглавият орел, изобразен на някои от плочите, е руски православен елемент, символизиращ безсмъртие. Навлиза и тенденцията да се описва личността и професията на починалия. В църквата се съхраняват и две изключително ценни евангелия. Открити са и фино изработени самоковски щампи на Свети Николай чудотворец. Предполага се, че те сa дар за освещаването на църквата.
Построяването и опазвaнето на църквата „Свети Николай” е резултат от вярата и любовта на цял един народ. Тя е интересна не само с историята и архитектурата си, но и с атмосферата си. В храма човек се чувства на сигурно място, сякаш е в родния си дом. През 1974 г. е обявен за паметник на културата. Днес „Свети Николай” тъне в забрава. Богомолци няма. Рядко бива посещаван от туристи, случайно попаднали пред портите му, а времето с всеки изминал ден краде от красотата му.
Автор: Иванина Михайлова