Ген. Владимир Вазов
снимка: www.lostbulgaria.com
По време на Възраждането, а и след това, град Сопот е родно място на десетки български големци, оставили своя отпечатък в историята си. Сред тях едни от най-видните представители безспорно са семейство Вазови. Днес ще ви споделим историята на един от тях, поел по пътя на оръжието и отдал голямата част от живота си на военното дело. Името му е Владимир Вазов, а подвизите които извършва са достойни за преклонение.
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. в Сопот. Той е осмото дете в семейството на Минчо и Съба Вазови. Владимир е едва деветгодишен, когато един ден през юли 1877 г. казаците на ген. Гурко влизат в родния му град. Налага се обаче отрядът временно да се оттегли. Тогава турски редовни и нередовни войски се възползват и нахлуват в изпразненото от русите селище. Освен Сопот са изгорени и други селища. Хиляди хора търсят спасение на север от Балкана, както и Минчо Вазов с неговото семейство. Бащата е болен, което затруднява бързото придвижване и семейството е застигнато от турски башибозуци. Те се нахвърлят върху Минчо и го убиват пред очите на семейството му. Жените и децата връщат обратно в изпепеления Сопот.
По стечение на обстоятелствата семейството на Владимир отива в Пловдив, за да търси по-голямо спокойствие, но бива заточенo в Араповския манастир. Съвсем случайно синът на Минчо – Кирил, разбира къде се намира семейството му и отива да ги прибере. Връщат се в опожарения Сопот, а най-големият брат на Владимир вдига нова семейна къща.
По-късно Владимир заминава с майка си при брат му Кирил в Стара Загора, където завършва трети клас. След това отива в Пловдив, където се е установил брат му Иван Вазов. В Пловдивската гимназия Владимир завършва 5-ти и 6-ти клас. През есента на 1885 г. е обявена мобилизацията за войната със Сърбия. Едва 17-годишен той се явява пред наборната комисия с желание да бъде записан като войник, но му отказват, защото четирима негови братя вече са записани, а и го считат за все още малък. Ентусиазмът му обаче е голям. Владимир взима коня на брат си Георги – поручик в инженерните войски, и тръгва към Сръбската граница. Настига българската армия при Драгоман.
След спечелването на битката при Сливница логично всички са във възторг, включително и Владимир Вазов. От този момент той решава да посвети живота си на военната служба.
Същата година е обявен прием за постъпване във военното училище. На 14 януари 1886 г. в първия специален клас е зачислен и юнкерът Владимир Вазов. На 20-ти април 1887 г. той е произведен в чин подпоручик и неговите усилия са достойно възнаградени. Измежду всички 156 мъже от випуска той е 4-ти поред. Отличният успех му дава право да избира рода на оръжието и гарнизона. Насочва се към служба в артилерията и гарнизон в Шумен.
Владимир Вазов не престава да се обучава и да трупа знания, за да се доразвие като военен. През 1893 г., за да бъдат приети поръчаните от Германия нови оръжия, се формира група и в тази група е зачислен и той. Към края на 1894 г., вече капитан, произведен в този чин същото лято, е приведен в 4-то артилерийско отделение в София.
1-ви януари 1903 г. носи нови отличия за примерния офицер – Владимир Вазов получава чин майор като в същото време е командирован да следва руската артилерийска школа в Царско село.
През 1903 г. майор Вазов завършва успешно курса на школата. На всички курсисти се полага едномесечен отпуск и безплатна карта за руската железница, но пламналата от Илинденското въстание Македония подтиква Владимир Вазов да прекрати отпуска си по своя воля и да се прибере в България. С явяването си в 4-ти артилерийски полк, където се числи, Вазов получава назначение за командир на вече мобилизираното артилерийско отделение. Потегля към Кюстендил в очакване на заповед за преминаване на границата, но политическата обстановка е такава, че не се стига дотам. Македонският въпрос не е решен, а е отложен за по-благоприятно време.
Майор Владимир Вазов се ползва с името на добър строеви офицер и добър артилерист. Изпратен е да премине кратък курс по стрелба на полигона при град Поатие, Франция. В началото на 1904 г., преди да замине по служба в Германия и Франция, той обявява своя годеж с Мария Горанова. След завръщането си встъпва в брак с нея. В края на 1905 г. е повишен в длъжност командир на артилерийско отделение. Скоро след това е повишен и в чин подполковник.
През пролетта на 1912 г. се забелязва оживление във военните среди, а Владимир Вазов отново е повикан и произведен в чин полковник. През септември същата година е обявена мобилизация. Полковник Вазов поема командването на 4-ти артилерийски полк. Заедно с 1-ва Софийска дивизия достига турската граница и се насочва към линията, очертана от две крепости – Одрин и Лозенград. Софийската дивизия разбива центъра на турската армия и я принуждава да отстъпи по целия фронт. След първото поражение на турската армия тя успява да се организира за второ решително сражение на линията Люлебургас – Бунар Хисар. На 16-ти октомври полковник Вазов е вече началник на цялата артилерия в дивизията. Между първа и шеста дивизия се получава незащитен участък. Благодарение на бързата реакция и саможертвата на Вазов, възникналото недоразумение е отстранено, а по-късно Владимир Вазов е награден с рядкото отличие орден за храброст III-та степен.
През 1915 г. полковник Вазов постъпва на служба в артилерийския инспекторат при Министерството на войната. Но при обявяване на Световната война той получава назначение – командир на 5-та артилерийска бригада. 5-та Дунавска дивизия, в състава на която влиза и 5-та артилерийска бригада, получава заповед да замине за Македонския фронт. Военните са насочени на юг през Куманово, Велес, Скопие и Прилеп. Когато влизат в Прилеп, местните радостно ги посрещат с поздрава „Христос воскресе“, въпреки че е ноември месец. На 21-ви стигат до линията на Кавадарци, където съглашенските войски се опитват да дадат отпор. Срещу френската артилерия застава нейният някогашен ученик – майор Вазов. Това, което прави впечатление на Владимир Вазов, е, че французите използват т. нар. куршуми “дум-дум”, които причиняват неизлечими рани. Именно в тази битка майор Вазов е ранен в дясното рамо. Изпращат го в София за последващо лечение.
На 20-ти февруари 1916 г. Владимир Вазов се връща на фронта, макар и с незаздравяла рана. В края на март е назначен за командир на 1-ва пехотна бригада от същата 5-та дивизия. Започва строеви занятия, учебна стрелба, видове ситуации за нападение и отбрана. Засилва укрепителните дейности. През лятото Вазов е “съборен“ от малария и инфлуенца. Предлагат му заслужен отпуск по болест, но той отказва предвид важния момент в бойните действия.
На 1-ви декември 1916 г. получава заповед заедно с щаба си и с 5-ти пехотен полк да замине за „Завоя на Черна“. Заповедта е да заеме и командва участъка от село Градешница до висотата Търнава. В негово подчинение влизат 49-ти и 5-ти пехотен полк, които трябва да сменят един германски и един български полк. Атаката по нашата позиция продължава четири дни, но е отбивана и сломявана. След отлично свършената работа следва повишение за полковник Вазов – поверяват му командването на 9-та плевенска дивизия.
На 2-ри март 1917 г. Вазов е вече в щаба на плевенската дивизия и се залавя да проучи в детайли цялата му поверена позиция. Проучването му продължава един месец. Започва укрепване на позицията като дължината на окопите в цялата система е над 100 км и самите окопи са оплетени с телени мрежи. Изгражда се система от тунели и скривалища под земята, засилени с железобетон, за да се даде сигурно убежище под разрушителния неприятелски огън.
Ген. Вазов в своя щаб.
На 21-ви април започва силна артилерийска стрелба. Всички разбират, че предстои голяма битка. За четири дни към нашата позиция се изстрелват повече от 20 хиляди снаряда. Противникът използва вечерта, за да премине в атака. Дванадесет английски дружини се нахвърлят върху 34-ти Троянски полк и 33-ти Свищовски полк. Полковник Вазов решава да контраатакува, тъй като предните позиции биват завземани. Смелото решение и смелите действия дават отлични резултати – още същата нощ противникът е прогонен, след като оставя хиляди убити само в нашата позиция. За да се поправят разрушенията от сраженията, се работи денонощно. На 8-ми май вечерта противникът прави нова атака, но отново е отбит. След голямата победа Плевенската дивизия има нов генерал, заслужената награда на достойния началник не закъснява. Същия ден генерал-лейтенант Фон Еш пристига в щаба на дивизията и лично предава на новия генерал германски железен кръст I-ви клас.
На 14-ти септември 1918 г. започва нова атака на противника. Според плана на Франше д‘Епре, неговата армия трябва да направи два пробива – при Добро поле и Дойран. За постигане на тази цел той групира пет дивизии французи и сърби срещу Добро поле и други пет – на англичани и гърци и един полк французи при Дойран. Генерал Милн от своя страна решава да поведе атаката си в две посоки – с главните си сили да атакува Дойранската позиция на вр. Дъб и вр. Кала тепе, а в същото време с една дивизия да се промъкне между Дойранското езеро и Беласица и да се яви в тила на главната позиция.
На 16-ти септември започва същинската битка. През целия ден противникът стоварва 70 хиляди снаряда като се надява да изравни със земята всички укрепления и да постигне максимален брой жертви. В действителност нито едно скривалище не е разрушено, а нашите жертви са девет души. На следващия ден – 17-ти септември, врагът поставя целия си разрушителен апарат в действие. Окопите са разрушени, телените мрежи не съществуват, телефонните кабели са изпокъсани. След кратко затишие врагът пуска снаряди, пълни с газ. На 18-ти новото начало на атаката е дадено с червени ракети. С далекобойни оръдия противникът насочва усилия към с. Фурка, където се намира щабът на дивизията. За момент първите позиции са завзети, но след няколко часа, след като генерал Вазов изпраща дивизионния резерв от с. Фурка, дивизията отново си връща позициите. Врагът е неприятно изненадан, че вместо агонизиращи трупове срещу тях се изправят бодри и запазени защитници. В това време ген. Милн подготвя втората си атака, събира всичкия си резерв, включително и дивизията, която трябва да мине покрай Беласица. На 19-ти отново следва атака, но петте дивизии на противниците са значително намалели. На бойното поле има над 10 хиляди убити и следва заповед за отстъпление. Врагът претърпява пълен погром, а нашата дивизия печели благодарение на своя далновиден и смел водач. Въпреки блестящата победа 9-та дивизия е принудена да отстъпи заради пробива при Добро поле. След силните действия при Дойран ген. Вазов е награден с най-голямото отличие – орден за храброст II-ра степен.
След демобилизацията през 1918 г. той остава да командва Плевенската дивизия. След това получава назначение – началник на втората военна инспекционна област и стига до поста инспектор на артилерията.
В началото на 1920 г. е повишен в чин генерал – лейтенант и е уволнен в запаса на войската, ненавършил още 52 години. Назначен е за председател на Съюза на запасните офицери и на този пост остава цели 10 години.
През 1926 г. Владимир Вазов е избран за столичен кмет. В общинското управление цари пълен хаос. Три кмета са убити преди него. Този мирен фронт е не по-лек от бойния. Шест години Вазов се ползва с уважението и доверието на гражданите на столицата. И в тези шест години той прави много за преобразяването на града, който постепенно приема вид на европейска столица. Строят се големи обекти, изцяло посветени на живота и здравето на столичани. Началото на строежа на Рилския водопровод е сложено именно по времето на Вазов, както и строежът на Софийската кланица.
Надхвърлил своите 60 години, Владимир Вазов напуска столичното кметство и се оттегля от активна обществена дейност. Един ден през 1936 г. получава покана да присъства на Конгрес на Британския легион и да представлява българските запасни офицери. В началото той отказва, но по-късно приема. При цялото уважение, демонстрирано към него по време на конгреса, той запазва своята вродена скромност.
Генерал-лейтенант Владимир Вазов прекарва последните години от живота си в ловешкото село Рибарица, където умира на 20 май 1945 година. Преживял всички най-динамични периоди от родната история, посветил живота си на Отечеството, той завинаги ще остане в сърцата ни като един незабравим герой, като един всеотдаен пълководец и най-вече – като победителят от Дойран.
Паметник на генерал Владимир Вазов и брат му – Георги Вазов