В забързаното ни ежедневие рядко спираме, за да обърнем внимание на красотата на нещата, които ни заобикалят. Именно това се случва и с така известните паметници и символи на столицата ни – Лъвов мост и Орлов мост. Най-вероятно хиляди са хората, които преминават покрай тях ежедневно, но, притиснати от времето, те така и не отделят дори секунда, за да се възхитят на тяхната величественост. В следващите редове ще се опитаме да ви разкажем изключително интересната история, която се крие зад двата моста и се надяваме, че следващия път, когато се озовете там, ще успеете да отделите заслуженото внимание на едни от първите строежи в Освободена България.

ЛЪВОВ МОСТ

София през 1879 година, в дясно е Шареният мост, днес Лъвов мост.
източник: www.lostbulgaria.com

Мястото около моста е било населявано от дълбока древност, за което свидетелстват находките, открити там, датирани около VI – V в. пр.Хр. По време на османското иго Лъвов мост е бил познат с името “Сандъкли кюпрю”, а реката, минаваща под него, се наричала със зловещото име “Канлъ дере“ (Кървава река). Според легендата това наименование произлизало от факта, че именно тук били захвърлени труповете на защитниците на Средец при неговото падане под турско владичество. Друга теория пък твърди, че в близост до реката са се намирали касапчийници и кожарници, които непрекъснато превръщали реката в кървава.

Софиянците наричали каменния мост “Шарен мост” заради червените и жълтите му шарки, характерни за турската ахитектура. Мостът бил свързван с името на заможния софиянец Халил Сали Ефенди, известен като “шашавия Халил”. Преданието гласи, че веднъж една реколта се случила много плодородна и сред хората се разчуло, че Халил изкупува слама. Всички се надпреварвали да отидат при заможния чорбаджия, а той никого не върнал и изкупувал стоката честно, но евтино. На въпроса защо купува толкова слама той отвръщал: „времето продава сламата“. Следващата година реколтата се оказала не чак толкова добра и хитрият Халил продавал стоката си с голяма печалба. За да докаже на съгражданите си, че въобще не е толкова луд, за колкото го мислят, той построил мост с парите, спечелени от продажбата. От едната страна поръчал да изпишат „С време продадох, мост създадох“, а от другата – „Където няма мост – съгради мост. Където няма чешма – съгради чешма“  (нравоучение от Корана).

София през началото на XX.в., Лъвов мост
източник : www.lostbulgaria.com

На двата бряга до “Шарен мост” са се простирали и площади, на които българите са  правели събори по случай Великден и Томина неделя. В османската империя съществувал закон, че престъпниците се обесвали на площадите, изключение правели само тези, които не били от града – те били екзекутирани пред вратата, през която са влезли в него. През 1876 г. именно тук са обесени участниците в Априлското въстание Тодор Малеев и Стойчо Рашков, натоварени със задачата да вземат от Пловдив материали за леене на куршуми. На “Шарен мост” губи живота си и най-младият от четиримата софийски книжари – Георги Стойцев, заловен край Радомир докато, уморен от тежкия път, се топлел на огъня на един овчар.

След Освобождението по идея на Христо Данов е изграден сегашният Лъвов мост, който по първоначален план е трябвало да бъде мемориален комплекс за всички българи, загинали на това място. Проектът е посрещнат изключително добре от българските политици и интелектуалци и през 1889 – 1891 г. започва изграждането на моста от фирмата на известните чехи братя Прошек. Строежът и украсата на моста са по идея на Вацлав Прошек. Бронзовите фигури на лъвовете са направени във Виена от австрийската фирма “Рудолф Филип Вагнер” и символизират героизма на загиналите. За съжаление цялостната идея не е напълно завършена и от мемориала се построяват само мостът и четрите постамента с лъвовете. За сметка на това проектът струва колосалната за това време сума от 260 000 лв. – факт, който е дал началото на множество анекдоти. Един от тях гласи, че неслучайно лъвовете са отляти без езици – това било, за да не разкажат колко пари са откраднати при построяването на моста. Според друг пък лъвовете са онемели, за да не им се налага да говорят за подвизите на “жриците на любовта”, които се навъртали в близост до моста.

В днешни дни Лъвов мост е едно от най-важните кръстовища на централна София. Мостът е с дължина 26 м. и с широчина от 18,1 м., като свързва Централна автогара и Централна ЖП гара с останалата част на града. Така той и намиращият се около него площад се превръщат в един от най-популярните символи на столичния район Сердика, както и в архитектурен и художествен паметник на културата.

ОРЛОВ МОСТ

Орлов мост, 1906г.
източник: www.lostbulgaria.com

Историята на Орлов мост е не по-малко интересна от тази на неговия побратим Лъвов мост. Издигащ се над Перловската река, той е построен през 1891 г. отново под ръководството на Вацлав Прошек. Както вече се досещате, орлите (негови символични покровители и защитници) отново са произведени в търсената в цяла Европа фирма „Рудолф Филип Вагнер“, но въпреки това този път проектът струва “едва” 80 000 лв.

Оттогава Орлов мост се е превърнал в символ на свободата и в символична врата на града. Именно тук за първи път през 1878 г. съгласно Санстефанския мирен договор са посрещнати за първи път българските затворници от Диарбекир, надигнали глас срещу османското иго. Мостът е ставал свидетел на символичното връчване на ключа на София на множество държавни глави и известни личности, между които са и кайзер Вилхелм II, Юрий Гагарин и Никита Хрушчов. След 1989 г. Орлов мост се превръща и в любимо място за демонстрации и протести – милионният митинг на СДС през 1990 г., блокадата под “орлите”, довела до падането на правителството на Луканов, природозащитните протести “Окупирай Орлов мост” през 2012 г., протестите против правителството на Бойко Борисов в началото на 2013 г. и актуалните дори днес протести срещу кабинета “Орешарски”.

Днес Орлов мост е натоварено къстовище в сърцето на София. Освен епицентър на политическите събития в България, той е и любимо място за социални контакти на хиляди столичани. В непосредствена близост до моста се намират и езерото Ариана, паркът Борисова градина и живописната улица “Цар Иван Асен II”, които лесно могат да ви потопят в автентичната атмосфера на нашата столица.

ВИЖ ОЩЕ: ХРАМ „СВЕТИ НИКОЛАЙ“ – КОПРИВЩИЦА
ВИЖ ОЩЕ: САНДАНСКИ И МЕЛНИК – ГРАДОВЕТЕ НА ЧЕРВЕНОТО ВИНО