Песента „Вятър ечи, Балкан стене“ е най-често изпълняваната и до днес Чинтулова творба. Тя отразява съдбините на българския народ под османско иго и е посветена на Габровското въстание от 1862 г.
Добри Чинтулов поставя началото на революционната поезия у нас. Малък брой от произведенията му са запазени до днес. Въпреки това в народната памет завинаги ще останат безсмъртните възрожденски песни „Къде си, вярна ти любов народна“, „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“.
За Чинтулов е важно да се пробуди революционният порив у народа. Песните му изразяват душевен блян и формират ново общонародно мислене. Пораждат възхищение у българина-роб. Формират чувства като любов към родината и народа, жажда за свобода и саможертва. Подбуждат нови идеали, тласкащи към борба за Родината.
Чрез „Вятър ечи, Балкан стене“ авторът акцентира върху народния унес. Сънят е незнанието на хората. Народът трябва да се вдигне на борба, свободата може да бъде извоювана. Борбата за свобода е безкомпромисна. Българите с всички сили трябва да се стремят към нея. С апела си за общонародно пробуждане Добри Чинтулов е актуален и днес.
Вятър ечи, Балкан стене,
Сам юнак на коня
С тръба зове свойте братя:
всички на оръжие!
Дойде време,ставайте,
от сън се събуждайте,
доста робство и тиранство,
всички на оръжие!
Който носи мъжко сърце
и българско име,
да препаша остра сабя,
знаме да развее!