Георги Вазов е едно от деветте деца на семейство Минчо и Съба Вазови от гр. Сопот. Главна роля за изграждане на характера на Георги, както и на неговите братя и сестри, изиграват неговите майка и баба. Баща му – търговец, често пътувал по работа, за да може да осигури средства за отглеждане на многолюдната си челяд. Семейство Вазови са голям и славен род и много от членовете му са изписали имената си в нашата история със златни букви.
Жаждата за просвета е особено силна в семейството си и още 6-7 годишен Георги Вазов тръгва на училище в град Сопот. Показва завиден успех в усвояването на учебния материал, расте умно и будно дете. От малък се проявява като добър четец и често му се е случва да чете вестници пред събралите се в дюкяна на баща му гости. Семейството е силно религиозно, ходи всяка неделя на църква, а баща му Минчо, когато си е въщи в неделен ден, събира цялото домочадие заедно със слугите и чете евангелието, житието на Пресвета Богородица и др. Патриархалността в семейството е силно ценена и тя се предава по-късно и в домовете на децата на Минчо и Съба.
Като всяко дете Георги расте смел, непокорен и буен. Природно интелигентен, жаждата му за знания не престават след завършване на сопотското училище. Желанието му е да продължи образованието си в Априловската гимназия в Габрово. През есента на 1874 г. се записва да учи в нея, като там се сближава с Иван Фичев, Димитър Гешов, Б. Балабанов, Михаил Савов – все бъдещи генерали и професори. Георги обаче не усява да завърши Габровската гимназия, заради възникнал бунт и бива изгонен. По това време възниква Априлското въстание, в което Сопот не взима участие. Въстанието завършва с разгром на Клисура, но сопотчани стават свидетели на зверствата на башибозука.
След възникналата ситуация, баща му го изпраща да завърши гимназия в гр. Олтеница, Румъния при негов чичо. Там Георги вижда свободата и колко се различава живота в Румъния от този в България. По онова време е имало голяма българска колония в гр. Олтеница от прокудени българи. В началото на 1877 г се заговаря за предстояща война между Турция и Русия и не след дълго пристига казашки полк конница в града. Допитът до войниците и Георги става още по тесен, когато чичо му започва да доставя храни на русите. Идва вест, че руските войски са минали Дунав при Свищов и за Георги стоенето в Олтеница е вече безпредметно. Той замисля да избяга от чичо си, тъй като доброволно той няма да го пусне. В Свищов Георги случайно се засича с брата си Никола, пристигнал от Габрово. От него Георги разбира за съдбата на семейството си и, че баща му е убит от турците, а братята им Владимир и Борис, с баба им и майка им са отведени като пленници в Пловдив.
Семейство Вазови
Останали сираци двамата, братя се залавят да си намерят работа. Георги е приет писар при техен роднина от Сопот – хаджи Гьока Павлов. Един ден от Букурещ пристига брат му Иван вече бивш член на революционният комитет, поканен да заеме чиновническа длъжност при свищовския губернатор. Иван помага за назначаването на брат си Георги като писар в губернаторството и за другар на Георги е назначен Алеко Константинов, син на свищовски чорбаджия. В дома на Алековия баща се помещава свищовското губернаторство. Там двамата се учат на руски език, близоста и на двамата нараства и на културно ниво, тъй като четат руска литература, както и жаждата за самообразование нараства. Войната завършва и Георги се замисля за своето бъдеще. Съдбата му се усмихва отново, той е избран сред десетина младежи от губернатора да заминат да учат в Одеското юнкерско училище. Георги е много щастлив, тъй като военното поприще го влече още от времето на пребиваване в гр. Олтеница. Алеко Константинов също заминава за Одеса, да учи в университет. Така двамата другари са отново заедно.
Георги Вазов е зачислен към 2-ра рота на 55-ти пехотен Подолски полк, квартируващ в Одеса. С лекота Георги взима изпитите и програмата на юнекерското училище не представляват затруднение за него, даже помага на своите съученици, българи. Курсът на училището е траел две години от 1 септември 1878 г. до 1 септември 1880 г. като Георги го завършва успешно, произведен в чин старши портупей-юнкер. При пристигането си в България, в гр. Варна е приведен в чин подпоручик, приравнен към втори випуск на Софийското военно училище. От Варна той се отправя за София, където заема назначение младши офицер във втора рота на първа на Княз Александър пеша дружина.
Заради конфликт между Георги Вазов и руски капитан, той моли брат си Иван за съдействие да бъде прехвърлен в милицията в Пловдив – Източна Румелия. Молбата му е удовлетворена и прехвърлянето е извършено, като първоначално е назначен в учебната дружина в Пловдив, а след това за трети адютант на генерал-губернатора на Източна Румелия княз Алеко Богориди или както го наричат тогава – Алеко паша. На тази служба той е придружавал кназ Богориди до Цариград, за представянето на княза пред султана.
През 1882 година на 17 април той сдава длъжността си на адютант при генерал-губернатора и на 2 ноември същата година е командирован в Петербург да продължи образованието си като продължава да се числи в учебната дружина в Пловдив. Неговото желание е да стане военен инженер. Препоръчано му е преди да следва в академията да постъпи като слушател в Николаевското военно-инженерно училище. Амбициран, Георги Вазов само за една година минава три годишният курс на обучение в Николаевското инженерно училище, полага изпит и го завършва успешно и през есента на 1883 г. постъпва в академията като същевременно е произведен в чин поручик.
След полагане на изпитите за старши клас, в академията избухва Румелийският преврат и събитията последвали Сръбско-българската война. Той незабавно се връща в България, готов да служи на Родината си. В Пловдив се събират тримата братя Вазови – Иван, Георги и Владимир (още гимназист) и се отправят към София, след това Сливница и Цариброд. Записва се като доброволец към щаба на майор Стоянов. Доброволно предприема задачата да разузнае разположението на противника. След изпълнената задача, майор Стоянов му възлага общото ръководство на бойната линия, със заповед да се продължи с настъплтние. Георги Вазов дава личен пример за атака и след атаката сръбските окопи са превзети. На младият поручик Вазов се възлага укрепването на центъра на нашето разположение – масив на запад от Пирот между две долини. За заслугите си по време на войната е награден с орден „За храброст“.
Пощенска картичка с Георги Вазов; снимка: Държавен военноисторически архив
След завършването на войната поручик Вазов е назначен за преподавател по фортификация във Военното училище. През 1886 г. като отявлен русофил Георги Вазов взима участие в преврата срещу Александър I Батенберг заедно с Радко Димитриев, след контрапреврата емигрира в Русия. Там завършва последният си курс в Инженерната академия и след дипломирането си е изпратен в Асхабад – столицата на Задкаспийската област в качеството си на военен инженер. По време на престоя и работата си там получава няколко отличия по служба – руски ордени и един, от които златен. В края на 1892 г. му е възложено постройка и укрепване на Кушинската крепост в долината на р. Кушка. При високо-температурни условия крепостта се строи три години. Поради възникнала епидемия сред работниците той моли брат си Никола, който е лекар да се отзове на молбата му за помощ. Общо 10 години е пребиваването му в Русия.
През 1897 г. Георги Вазов използва възможността да се върне в България, подава рапорт за напускане от руската войска, а в България е назначен в чин подполковник на служба при Военното министерство. След завръщането му в България, той се задомява за Мария Цачева – интелигентна млада дама, наскоро завършила образованието си във Виена през 1899 г. като от брака си с нея има четири деца.
През 1900 г. е назначен за командир на 2-ра пионерна дружина и на 1 януари 1901 г. произведен в чин полковник. През 1904 г. е назначен временно за началник на инженерните войски, а след година и половина на титулярен началник на същото.
Като награда за положеният труд на 1 януари 1096 г. е произведен в чин генерал-майор. По-късно той е назначен като председател на комисията по въздухоплаване като в края на 1906 г. е командирован в чужбина. Българската войска решително се готви за война. През 1908 г. ген. Георги Вазов е назначен за инспектор на инженерните войски, но не за дълго. През същата година е подведен под отговорност за набавянето на недоброкачествени взривове, бомби и т.н. и е освободен от длъжност и премнава в запас.
След обрата в кариерата си ген. Георги Вазов основава първото автомобилно дружество и открива първата автомобилна линия у нас София-Самоков-Чамкория. Дружеството просъщесвува до обявяването на войната през 1912 г.
Триумфалната арка в Одрин, издигната в чест на влизането на българските войски в града; снимка: Lostbulgaria.com
В началото на Балканската война е мобилизиран като първоначално му е възложена длъжността началник на военните съобщения и етапите. По-късно е назначен за Лозенградски военен губернатор. Нашите войски стигат Чаталджа, а Одрин е обсаден. Назначава се комисия, която да обмисли начина за атакуване на Одрин, в която комисия е включен и ген. Вазов. Планът е изготвен и по настояване на ген. Никола Иванов, който е председател на комисията и командващ II-ра армия, за изпълнител на атаката е избран именно ген. Вазов като познавач на крепостната война. На 17 януари 1913 г. е предписано да поеме командването на войските в източния сектор. Въпреки, че Одринската крепост е модерна крепост за времето си, добре снабдена и добре въоръжена, смятана за непревземаема на 13 март 1913 г. парламентьори на Шукри паша се явяват с молба за прекратяване на военните действия и предаване на крепостта. България тържествува, славата на българският войн излизат извън пределите на страната. Чрез Одрин българската военна наука печели уважение и внимание, а българският военен гений е оценен. Още същият ден след падането на крепостта ген. Вазов е назначен за началник на гарнизона в Одрин. Два дена след това е назначен за генерал-губернатор на Тракия със седалище Одрин. Като такъв той трябва да устрои посрещането на Негово Величество при влизането му в града и да даде възможност на чуждите военни аташета и пратеници на чуждите войски да се запознаят с атаката на Одрин, да посрещне правителството и да даде ред в неговото губернаторство.
На 5 август 1913 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, за действията му при Одрин получава големи военни отличия – орден „За храброст“ III степен и по-късно „Св. Александър“ II степен с мечовете. По време на Междусъюзническата война е министър на войната за кратко.
През 1914 е приет за член на „Славянското дружество, а от 1915 г. до 1919 г. е избран за общински съветник в гр. София. През 1919 година генерал Вазов обнародва спомените си „В пустините на Средна Азия“ и е автор на десетки статии в областта на военното дело, част от които са „Спомени от Съединението и Сръбско-българската война“ и „Спомени от Балканската война“.
Поради влошено здраве през 1920 г. отива в чужбина да се лекува и е извън България близо 3 години.
След дълго боледуване и последвала операция на 13 август 1934 година почива в гр. София.