АЕЦ Козлодуй
Революционна и първа по рода си на Балканския полуостров и в цяла Югоизточна Европа е атомната електроцентрала АЕЦ “Козлодуй” в гр. Козлодуй, област Враца. Тя е първата значима крачка по пътя на научно-техническото развитие на страната ни и то с международно значение. Към днешна дата тя все още е единствената атомна централа в България. Една трета от електропроизводството е нейна заслуга, което я прави и най-големия производител на електрическа енергия в страната.
Историята на АЕЦ “Козлодуй” започва още през 1966 г. На 15 юли се подписва спогодбата за сътрудничество между България и тогавашния Съветски съюз за изграждането на атомна електроцентрала. След внимателни проучвания площадката на строежа е избрана до р. Дунав, в близост до тогавашното село Козлодуй. Проектът е съвместен българо-руски, но основна част от оборудването и съоръженията са доставени от Съветския съюз и тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария.
След три години старателна подготовка първата копка на това голямо за българите начинание е направена на 14 октомври 1969 г. През следващата година започват широкомащабни строителни дейности за изграждането на уникалното и до днес за страната ни съоръжение. В неговото изграждане участват над сто хиляди строители и монтажници. На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се оказват революционни в световната практика при строителството на атомни електроцентрали.
На 6 април 1970 г. започва изграждането на главния корпус на АЕЦ “Козлодуй”, в който се помещават реакторната зала, машинното отделение, вентилационният център и електрическите устройства на 440-мегаватовите блокове. След две години усърдна работа по изграждането му, от Съветския съюз е докаран и по-късно поставен и първият реактор. Официалното откриване на атомната електроцентрала е обявено на 4 септември 1974 г.
Изграждането и въвеждането в експлоатация на ядрените мощности на българската атомна електроцентрала се осъществява на три етапа. Първият етап е от 1970 до 1975 г. През този период се пускат първи (1974 г.) и втори (1975 г.) блок. Така още с отварянето на първия блок е обявено официалното откриване на АЕЦ “Козлодуй”. Двата блока са оборудвани с водо-водни реактори ВВЕР-440, модел В-230. Изключително е, че блоковете имат два напълно независими един от друг канала на системите за безопасност.
Вторият етап обхваща 1973-1982 г. Тогава успоредно с безпогрешната работа на първи и втори блок започва планирането, изграждането и се осъществява пускането на 3 и 4 блок. През 1980 г. се открива третият, а две години по-късно и четвъртият блок на централата. Двата са обзаведени с водо-водни реактории ВВЕР-440, но от един по-усъвършенстван модел В-230 с трикратна резервираност на системите за безопасност.
Последният етап е от 1980 г. и приключва през 1991 г. Тогава се изграждат и пускат в експлоатация 5 и 6 блок на централата. Те са оборудвани с най-модерните за времето си реактори ВВЕР-1000, модел В-320 с херметична защитна обвивка, както и трикратна резервираност на системите за безопасност.
АЕЦ Козлодуй
В продължение на 12 години атомната централа работи напълно безопасно и без никакви проблеми. Производствената дейност на АЕЦ “Козлодуй” напълно се вписва в идеята за “ядрен ренесанс” на Световната ядрена асоциация. Предприятието отговаря на високите екологични изисквания на Протокола от Киото, тъй като не отделя никакви парникови газове в атмосферата. Предприятието осигурява над една трета от необходимата на населението в България електроенергия. Цените са по-ниски и огромна част от домакинствата и дребният бизнес се радват на по-евтино електричество. АЕЦ “Козлодуй” осигурява работни места на над 6000 души в Северозападна България. В централата работят не само хора от града, но и от околните населени места.
През 2003 г. обаче под натиска на Европейския съюз и съгласно условията, които България трябва да изпълни в процесана сближаването ѝ с него, е стартирана процедура за спиране на първите четири реактора с мощност 440 MW, тъй като според Европейската комисия те не отговарят на европейските стандарти за сигурност. Две години по-късно под влияние на ЕК напълно прекратяват своята дейност Първи и Втори блок на централата. Това лишава близо 2000 жители от Врачанския регион от работа. Доставките на електроенергия за страната чувствително намаляват и значително се увеличава вносът ѝ от чужди страни. С приемането на България в Европейския съюз нейното “европеизиране” нараства – през 2007 г. са затворени Трети и Четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй”. Към днешна дата все още работят последните два Пети и Шести блок.
Равносметката дотук е: спрените мощности досега са 1760 MW, а работещите в момента са 2000 MW. За няколко години
няколко хиляди души от затворените блокове губят работата си, други са преквалифицирани за работа в Пети и Шести
блок. Но нещата не са съвсем песимистични – скоро след това се появява предложение за изграждане на 7 и 8 блок на АЕЦ. Смята се, че проектът се появява вследствие на забавянето на строежа на АЕЦ Белене. Тогава идеята не е обстойно разработена, защото са съществували две основни спънки, които по-късно са отстранени. Според проучвания изграждането на два нови блока за Козлодуй излиза по-евтино от построяването на АЕЦ “Белене”. Забавянето на построяването им обаче се дължи на получаването на лиценз за безопасността на новите реактори, което трябва да стане през есента на 2011 г. Така на 8 март 2011 г. централата обявява поръчка за удължаване на живота на 5 и 6 блокове, чиито експлоатационни срокове изтичат съответно през 2017 и 2019 г. Ръководството на централата се надява животът на реакторите да бъде удължен с поне 15 до 20 години, тъй като затварянето им би било пагубно за енергийния сектор на страната.
По време на изграждането на 5 и 6 блок са предвидени три потенциални площадки за новите блокове. Планира се построяването и въвеждането в експлоатация на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ “Козлодуй”. Това би подпомогнало заетостта в региона, би допринесло за съхранението и развитието на научно-техническия потенциал в ядрения енергиен сектор, за гарантирането на надеждни и достъпни доставки на електроенергия в България и по-широкия регион и за постигането на дългосрочните цели по намаляване на емисиите с парников ефект. Пред страната ни би се отворила възможност за износ на електроенергия към страните от Балканския регион като същевременно ще се осигуряват евтини доставки за българските домакинства за дългосрочен план от около 60 години.
АЕЦ Козлодуй
За управление и реализация на проекта през м. май 2012 г. “АЕЦ Козлодуй” ЕАД създава дъщерна компания – “АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД. Процесът на лицензиране на проекта стартира на 13 декември 2012 г. Към днешна дата за “АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД се извършват проектни проучвания и комплексна оценка на риска за целия проект. След приключването им резултатите от тях се предоставят на Министерския съвет, а в случай на положително правителствено решение, след лицензиране на площадката се търси стратегически инвеститор, като ръководителите не отхвърлят и други възможности за финансиране на проекта.
България започва своя път към “чистата енергия”, както още наричат електроенергията, през далечните 60 години на миналия век с изграждането на напълно безопасната и екологично чиста атомна електроцентрала АЕЦ “Козлодуй”. Централата е първа по рода си и на целия Балкански полуостров. Изграждането ѝ е революционна стъпка за България в научно-техническата област на ядрената енергетика дори в европейски мащаб. Сред съоръженията ѝ се намират напълно български и изключително иновативни и ефективни проекти, намерили приложение и в световен мащаб. Оттогава досега АЕЦ осигурява над една трета евтина енергия за населението на страната, както и сигурни работни места. Плановете за изграждането на 7 и 8 блок на атомната централа, както и новосъздадената “АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД са още едни смели крачки по пътя на научно-техническото развитие и екологично чиста природа.
Автор: Ивона Христова