Quantcast
Channel: Българска история
Viewing all articles
Browse latest Browse all 1593

Борис III –царят Обединител и царят съвест

$
0
0
На 28 август се навършват 71 години от кончината на Цар Борис ІІІ. По този повод споделяме с вас откъс от книгата „Духовните дарове на България“, том ІІ, на Ваклуш Толев.
Цар Борис ІІІ Обединител

Цар Борис ІІІ Обединител

Благословените земи винаги са извиквали своите белязани синове. И поредицата ни от такива пратеници ние не можем да затрием в забвение! Нашата история е в крайна необходимост да има не само Ден, но и Дом-светилище на Тринадесет поименни безсмъртни българи: цар Борис III, кхан Аспарух, княз Борис I, цар Симеон I, св. Климент Охридски, св. Йоан Рилски, св. Патриарх Евтимий, Отец Паисий, Васил Левски, Баба Тонка, княз Александър Батенберг, Пенчо Славейков, Ванче Михайлов.

Трябва да се обърнем към олтара на духовната потреба и историзма, който липсва в реалната сега българска действителност. Потребата е, докато не сме загубили посока, да върнем идеята за държава, да върнем динамиката на един народ, който е оставил в пътнината си твърде много култура на човечеството.

Народ без светилище е като дете без дом – ако не осъзнае тази необходимост, той ще вегетира. Но ние, българите, не сме предназначени за вегетация – предназначени сме за творчество!

Храма на безсмъртните българи трябва да го изградим най-напред в сърцата си, които след това да намерят воля да дадат на ръцете право да зидат. Защото пораженство е да живеем без национална доблест и обидно е да нямаме идея за историзъм. Историята оставя имена, но трябва първом да имаме идея, извикваща жертва. И точно с тази низа от имена на безсмъртните българи ние ще можем без чувство на неудобство да се търсим в историята и да оценим волята, че искаме да направим ново светилище. Домът на Безсмъртниците създава историзъм, а не само идея да правим признание!

Историческата деятелност на един от Великите посветени – цар Борис III, за българската националност е съкровищница на смирение и самоотвержено служение на народ, дух и Божие дело. Историята отрежда на неговата воля да осъществи обединението на България, макар и мимолетно. Няма значение колко от пространството и времето дават характеристика на трайност, важното е голямата идея, която е осъществена.

Цар Борис – Обединителя
Осъществява националния дух, като обединява един посветен народ!

Борис III е не само царят Обединител, но и царят съвест. Имал е само едно в съвестта си – да даде на България живот. Личната му съдба не е завидна. Кръстен е в католически обред, но по Българската конституция престолонаследникът трябва да бъде източноправославен. И княз Борис е прекръстен. Ето с какво започва битието си това дете – със съдбовност! Историческата доблест на баща му – цар Фердинанд, да създаде българска династия го обрича на лична отговорност, която той с мистично прозрение и реална воля изпълнява.

На 3 октомври 1918 г. Борис поема престола и 25 години върви един нерадостен, но много достоен и пълен с величие път.

Той е най-интелигентният монарх за времето си и поема троновата съдба на България в идеята на един родéн дипломат, на една изключителна благородност, на една историческа доблест; на личност, която може да направи социална молитва и в дрехата на трона да се принесе в жертва.

Никой в онези години няма основание да роди в душата си бунт или негодувание срещу ръката, която води кораба на тази държава. Борис III търси със съседните държави бъдещо съжителство, не отстъпва от традиционните отношения с Русия (макар тя да е образувала вече Съветския съюз). На беззащитните не умножава скръбта. Не само спасява хиляди евреи – човешки души, граждани на тази земя, верни на своя бог (макар и различен от нашия), но не пpаща нито един воин на Източния фронт или във война срещу съседите ни, а с мирен поход взема това, което ни е принадлежало.

Той оставя, макар и за кратко, Обединена България, която е копнежът на българския народ в неговата историческа бъднина. Това ни стига не като блян – това е олтарна молитва! Цар Борис слага черна забрадка на собствения си дом, но не и върху българския народ!

Монархическите институции съхраняват ценности и извеждат личности, които знаят що е отговорност и жертва. Затова царят Обединител изрича: Моите дипломати са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е настроен русофилски, само аз останах неутрален.* Така че, когато някой иска да търси кръвната му картина като блюстител на националните пътища, трябва да я намери в поведението му на жертва – жертва с величие и достойнство, със смирение до смърт.

Цар Борис – Обединителя ни завещава най-великото смирение, което дори и светците ни не са имали – дава всичко за България, душата си дори.

В деня на неговата кончина – 28 август 1943 година, в 16 ч. и 22 мин, един народ изрича думите на Христос на Голгота: „Свърши се…“ Това е не само загриженост, но и вътрешно прозрение! Народът улавя провиденцията, защото неговата общност като душевна цялост е сеизмограф на бъднините ни. Той изплаква „Свърши се“ в едно развълнувано море от сълзи… И онези български синове, облечени в своите национални дрехи, дошли от четирите краища на България – добруджанецът, охридчанинът, беломорецът и тракиецът, носят по шепа пръст, за да я сложат на гроба на своя цар. Всичко събрано в една гробна тайна! Това са дни на историческа скръб и свято признание.

Така българският трон овдовява, но Царят Обединител оставя едно велико деяние пред олтара на родината ни. Дали е отровен, или не, не е важно, нека не помрачаваме светостта на неговия подвиг с версии за смъртта му. И нека всяка година на този ден –28 август, да го извеждаме от мълчанието на гробницата, която носим в себе си; да изведем от историческото време, от националната даденост и от законите на съвестта ненадмогнатото признание, че го е имало!

И когато ще правим жътва, трябва да знаем, че в хлебородното ни зърно има от сълзата на този народ – там е вибрацията на Царя, който полага своята плът в плътта на Родината ни. Затова почитта към него не трябва да е само на признание, а и на удовлетворение, че го осъществяваме.

А ако някой иска да знае нещо за България не само като приложно достойнство, но и като изповядано бъдеще, трябва да разучи битието му! Цар Борис Обединителя оставя в България велика жертва и бъдна пътнина. Жертвата е поведение за съдбата на един народ или за човечеството – така както Христос се жертва в името на Единосъщието. Това прави цар Борис III – единосъщие с националния дух на България чрез себежертва!

Държавата има право да жертва, народът обаче има право на поведение на всеотдайност – за да може да се съчетаят, цезарят трябва да направи жертва за историческо битие.

Цар Борис III е живяна България и приложена жертвеност! Във вътрешния олтар, в Книгата на живота на България той вписва името си! И то не може да бъде заличено от страниците на тази Космична тайна. Той е един реален цар с мистична всеотдайност пред олтара на България, един от пратениците на Всемирно посветените. Съставка е от химна на националното ни битие и всеки е длъжен, когато чуе един напев от този химн, да се поклони пред онези, които малко или много са дали дан за бъдещето на България!

Затова 28 август – денят на кончината на цар Борис III, е достатъчно основание за молитвено призоваване на цялата наша историческа даденост.

28 август – Ден на безсмъртните българи!

Трябва да утвърдим този Ден! И тогава лоното на този Цар Обединител би съзвало сенките и реалностите на всичко, което преди него прави и величието, и достойнството, и пътя на България. Борис Обединителя сам по себе си извиква изграждането на Дом-светилище, в което трябва да бъдат подслонени образите, които свидетелстват на поколенията за изпълнен дълг и положена жертва!

Ваклуш Толев
Из книгата „Духовните дарове на България“, том ІІ, и списание „Нур“


Viewing all articles
Browse latest Browse all 1593

Trending Articles