Рубриката “Завещание от вековете” ще е мястото, в което ще публикуваме вашите любими стихотворения. Несъмнено прекрасната и богата българска поезия  е едно от нещата, които ни отличават и ни карат да бъдем горди. Чрез нея можем да се пренесем години назад и да усетим идеалите, нагласите и чувствата на българите, предадени чрез перата на гениалните й автори. Очакваме вашите предложения за стихотворения, които да бъдат поместени тук.

 “Татковина” на Петко Р. Славейков  е едно от стихотворенията, което присъства в паметта на всеки от нас още от детските години. Литературата за деца носи универсална и непреходна актуалност, поради повтарящата се във всяко детство необходимост от изграждане на патриотичен светоглед – възпитава националната идентичност.  Родината е представена като нещо сакрално, отъждествена е със “земя рай”. Същевременно изброените четири реки въвеждат в стихотворението и познатата, особено актуална след Берлинския конгрес, възрожденска идея за целокупна България.Патетичното стихотворението звучи като обет към татковината, защото именно тя е опора и обединение на всеки народ.

Татковина

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума -

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.