Битката при Одрин
В началото на ХIII век Балканите отново са център на динамични исторически събития. След бунта на първите Асеневци, България е възродена и стремително набира сили. Убийствата на Асен и Петър не успяват да разлюлеят достатъчно страната и да я хвърлят в хаоса на гражданската война. Веднага след смъртта на братята си, престолът поема младия и талантлив цар Калоян. Той се опълчва на болярската опозиция и се старае да превърне освободената държава в хегемон на Балканите и в Европа. Води успешни сражения срещу унгарците, а гениалните му дипломатически умения карат самият папа да признае неговата законна власт. По същото време, положението във Византия не е спокойно. Рицарите на Четвъртия кръстоносен поход се отправят към Константинопол, разграбват и опожаряват града и слагат край на съществуването на Източната римска империя. На нейно място те създават своя – Латинска империя, която предявява огромни искания спрямо българските територии. Рицарите смятат земите на Калоян за свои, без да зачитат добрите отношения на царя с папата. Латински отряди започват често да преминават границата и да разграбват български села. Към владетелят е отправено предизвикателство, на което той предстои да отговори по подобаващ начин. Калоян обаче е твърде мъдър, за да действа сам. Той се допитва до представителите на гръцката аристокрация, която мечтае да възроди Византия. Ромейските благородници лесно се съгласяват да помогнат на царя и постепенно в цяла Тракия започват да избухват въстания срещу латинците. В Константинопол император Балдуин разгневен решава да се разправи с бунтовниците и подкрепящите ги българи. Той дава началото на поход, който се отправя към крепостта Адрианопол(Одрин).
Кръстоносците достигат разбунтувалия се град и го обсаждат с голямата си войска. Те не се решават да щурмуват стените и решават да изтощят въстаниците. Тук именно идва и ролята на цар Калоян. Асеновецът от дълго време търси повод да се разправи с досадните рицари и го намира. Летописецът Жофроа дьо Вилардуен описва събитията които последват. Българският монарх пристига с войската си, наброяваща близо 50 000 души и съставена както от българи, така и от кумани(тогава съюзници на царя). На 13 април 1205г. куманската конница е изпратена да атакува кръстоносците. Нападението обаче е просто стратегически ход на царя. Рицарите отвръщат с неописуема ярост на българската офанзива, конницата на Калоян се обръща в отстъпление а по петите им ги следва по-голямата част от войската на Балдуин. Отстъпващите царски бойци обаче внезапно се обръщат срещу противника и го заливат с дъжд от стрели. Враговете търпят тежки загуби и латинският император решава да спре преследването. Кръстоносците остават на спечелените позиции и изчакват. Датата е 14 април и на следващия ден се пада Великден. На връх празника – вечерта на Велики четвъртък, леката куманска конница напада лагера на пируващите рицари и ги обстрелва, след което започва да се изтегля. Кръстоносците са вбесени, те яхват конете си и се отправят към българите, за да ги накажат за тяхната дързост. Тук явно си проличава и стратегическият гений на Калоян. По пътя на кръстоносците са подготвени специални “вълчи ями”, които куманската конница подминава безпрепятствено. Подминали заложения капан, царските войски се обръщат в очакване на нападението на кръстоносците. Тежко въоръжените рицари повеждат конницата си на щурм, стремителната им атака обаче е наказана жестоко – хиляди от тях падат и загиват в ямите, подготвени предварително от българската войска.
Цар Калоян
На бойното поле настава хаос и смут и изведнъж от засада изниква царската пехота, която обкръжава враговете. Император Балдуин тъкмо е пристигнал със своя отряд и не може да повярва на разгрома, пред който е поставена неговата войска. Латинският владетел се опитва да пробие вражеският обръч и да съедини усилията си с тези на граф дьо Блоа. Виждайки това, Калоян сам влиза в сражението, заедно с тежката българска конница. Обградените врагове се съпротивляват яростно, техния военен опит и усилия да оцелеят далеч не са за подценяване. Битката е изключително кървава и продължава до вечерта на следващия ден, резултатът обаче е налице. Войските на Четвъртия кръстоносен поход за разгромени, императорът както и много от ръководителите са пленени. Самият Балдуин е откаран в Търново и затворен, новосъздадената могъща Латинска империя търпи съкрушително поражение още в началото на своето съществуване. Изворите са категорични, в тях се казва:
“Погина цветът на западното рицарство”.
Успехът на Калоян край Адрианопол е една от най-великите победи, които българският народ е постигал. Той е повод за гордост и е еманацията на могъщия дух на българите през Средновековието. Резултатът от битката е доказателство за нарастващия военен потенциал на държавата, както и за стратегическият гений, който сякаш е наследствен в фамилията Асеневци.