1866 година – роден е българският поет Пенчо Славейков 1905 година – умира българският революционер Никола Карев 1990 година – умира българският генерал Владимир Стойчев
Пенчо Петков Славейков е български поет, един от участниците в литературния кръг „Мисъл“, наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Като млад издава вестници и работи в списания. Известно време е директор на Народния театър и Народната библиотека. Висококултурен, широко образован, той е една от емблематичните фигури в българската следосвобожденска литература. Някои основни негови произведения са: стихосбирките „Епически песни“ (1907), „Сън за щастие“ (1906), епическата поема „Кървава песен“ (1911-1913), „На острова на блажените“ (1910), литературоведски изследвания и есета, както и фолклорния сборник „Песен на песните“.
Никола Янакиев Карев е български революционер, тесен социалист, деец на македоно-одринското националноосвободително движение, участник в Илинденско-Преображенското въстание и ръководител на Крушевската република. В България и Република Македония той е една от най-популярните фигури на националноосвободителното движение на българите в Македония. Костите му лежат в паметника Македониум над град Крушево, издигнат в памет на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание за свободата на родния край борци. Днес в България и Република Македония името на Никола Карев носят редица училища, улици и други. Негови паметници са издигнати в различни градове в двете страни.
Владимир Димитров Стойчев e български офицер, генерал-полковник, военен, политически и спортен деец. Взема участие в Балканските войни и в Първата световна война. След това завършва Военното училище и Военната академия в София. той е отличен ездач и спортист и представя страната на олимпиадите в Париж, Амстердам и Берлин, както и на други международни конни състезания. В периода 1930 – 1934 година е военен аташе във Франция и Великобритания. От 1945 година до 1947 година Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при Министерство на спорта. Между 1949 и 1990 година е бил народен представител в Народното събрание. Има десетки български и международни ордени и звания за храброст.