В няколко статии ще опитаме да Ви запознаем с някои от най-интересните лозунги, свързани със събитията от края на 1989 година. В тези първи дни на промените българинът получава правото да упражнява свободно своята мисъл и слово. Така лозунгът добива небивала популярност като похват за лично изразяване. Или както казва Ангел Петров в своята книжка „Лозунгът. Българинът излезе на площадите”: „…чрез тях [лозунгите] народът проговори след дълго мълчание, проговори, и то направо на улицата, за да се чуе неговият глас, за да се разбере навсякъде, че народът никога не забравя…”
Нужно е да отбележим, че лозунгите се отличават със своята кратка актуалност. Поради промяната на политическата и обществена обстановка те бързо излизат от контекст, губят смисъла си и биват заменени от нови. Остарелите лозунги обаче влизат бързо в полезрението на историците, които ги използват, за да обрисуват умело събитията от дадена епоха… да уловят духът на времето.
Няколко от Лозунгите на БКП
Събитията след 10 ноември 1989 година са изключително динамични и съдбоносни за България и нейния народ. Падането на тоталитарния режим на Тодор Живков бележи началото на промяната. Казано по-точно слагат началото на „прехода” към демокрация. Свободата, която получава българското общество, отприщва вълна от емоции и чувства, дълго таени под угрозата на репресиите. В своите възгледи за бъдещето на страната българският народ отново става жертва на обществено разслоение. По-голямата част от него настоява за нова конституция, демократичност, декомунизация и много други демократични промени. Верните симпатизанти на БКП продължават да търсят пътя, по който да задържат властта, като заклеймяват управлението на Тодор Живков, настояват за социалистическо преустройство по съветски/руски образец и диалог с демократите.
В този материал ще Ви представим 10 интересни лозунга от митингите на БКП, които покзват изключително кратко и ясно позициите на комунистите от края 1989 г. Някои от тях в наши дни могат да бъдат определени като хумористични. Това се дължи на факта, че за комунистическите лозунги е характерна простоватост, двусмислие, тавтология и някои други недостатъци.
1.Без БКП няма преустройство!
Характерно за привържениците и членовете на БКП е, че наричат „промяната” с термина „преустройство”, който можем да свържем напълно съзнателно с руската дума „перестройка”.
2.БКП не е Живков и компания.
След 10 ноември 1989 г. основна идея на комунистите (ратуващи за „преустройство” и диалог с демократите) е да стоварят вината за кризата в България върху Тодор Живков и приближените му. По този начин ръководството на БКП опитва да запази политическото влияние на партията.
3.БКП начело на борбата за обновление, за демокрация и хуманен социализъм.
...или с други думи БКП да участва отното в управлението на страната и да„преустрои” статуквото.
4.БКП – партия на морално чисти хора.
Оставяме този лозунг без коментар…
5.В БКП – само комунисти!
Този също…
6.ДА на преустройството, НЕ на контрареволюцията!
От този лозунг отчетливо се долавя страха на комунистите от превръщането на митингите в „контрареволюция”.
7.Долу шепата екстремисти, чиито възгледи са чужди на преустройството и социализма.
Според привържениците на БКП хората ратуващи за „декомунизация”, лустрация и осъждане на номенклатурата по примера на „Народния съд” са „екстремисти” и „анархисти”, които тласкат страната към гражданска война или както вече споменахме „контрареволюция”.
8.Демонтаж на режима, а не на строя!
Допускам, че авторът е допуснал тавтология…
9.Да докажем, че сме верни последователи на Левски, Ботев, Благоев и Димитров.
Авторът на този лозунг използва интересна комбинация от исторически личности, чиято връзка вероятно може да бъде изяснена само от марксистко-ленинската историография.
10.Има виновници, Партията няма вина!
Следвайки тази логика можем да достигнем до извода, че партията е безгрешна…