Яне Сандански е една от безспорно най-интересните личности, живели в края на XIX и началото XX век – ръководител и идеолог на ВМОРО . Историците изказват различни становища за значението и ролята на дееца, в следващите редове ние от “Българска история” ще се опитаме да ви разкажем защо.
Малкият Яне е роден няколко години преди Освобождението, през далечната 1872-ра, в село Влахи, близо до Мелник. Баща му е Иван Сандански – борец за свободата на българите и участник в Кресненско-Разложкото въстание. Той изиграва голяма роля за убежденията на младия Яне, който сякаш тръгва по неговите стъпки. Бъдещият водач на ВМОРО израства в Дупница, където се мести семейството му. Той учи в местното училище, а след като завършва чиракува при известен обущар. През 1892г. е призован да изпълни дълга си, като се записва в Българската армия. Служи там до 1894-та, след което продължава да работи и да се издържа. Близо година след уволнението от войската, в Дупница е създадена организацията “Единство”, чиято крайна цел е освобождението на българите в Македония. Запален от идеята за обединение и идеалът Санстефанска България, Яне също се включва в редиците на съзаклятниците. Той се присъединява към четата на воеводата Стойо Костов и поема с нея към Родопите. Момците нападат село Доспат, при което загиват около 40 души от местното население. Действията на българите предизвикват реакцията на империята, която изпраща по петите им войски. Четниците обаче достигат родината и се разпускат.
Яне също се прибира в Дупница, където продължава работата си. Това обаче далеч не е края на неговия комитаджийски живот. През 1897г. нов шанс изниква пред организацията. Избухва Гръцко-турската война и деецът Кръстьо Захариев повежда новосформирана, но малка чета. Те отново се оправят към териториите на Османската империя, като целят предимно да всеят хаос, който да бъде отразен и да направи впечатление на великите сили. Българите достигат до главното било на Пирин, където участват в престрелка с турците. Сандански е ранен и е принуден да се върне в родината, за да се лекува. Той се връща, но в главата му вече се въртят нови планове за бъдещето. Яне не е доволен от постигнатото до момента и се решава цялостно да проучи мрежата от организации, борещи се за свободата на македонските българи. Ясно е, че организацията “Единство” всъщност е резултат от сливането на дупнишкото благотворително дружество със структурите на Върховния комитет (ВМОК). С течение на времето обаче Сандански разбира, че освен ВМОК има и друга голяма организация, която действа в името на свободата на всички българи. Той се присъединява към дружеството “Младост”, на което по-късно става председател. Сандански също така оформя своите политически възгледи и започва да се определя като привърженик на радославистите. След като те получават властта, Яне получава пост като началник на затвора в Дупница.
Междувременно, революционерът влиза все по-навътре в структурите на движението против османската власт в Македония и Тракия. Той се среща с идеологът Гоце Делчев и двамата започват да се стремят към сближаване на дупнишката организация и ВМОРО. Постепенно Яне Сандански оглавява дружеството и през 1900г. е изпратен като делегат на Македоно-одринския конгрес в столицата. Там той става свидетел на идейния разрив между някои от дейците. Част от тях се обявяват за мирно решаване на въпроса със съдбата на българите в Македония и одринско, докато други продължават да настояват за революция. На следващата година Сандански отново присъства на поредния конгрес, когато настава същински разрив между ВМОРО и ВМОК. Яне подкрепя идеята на ВМОРО, че е твърде рано да се действа с оръжие. ВМОК обаче настояват борбата да започне. Виждайки двете страни на монетата, революционерът вече е категоричен в решението си да застане зад Македоно-одринската организация. Той напуска службата си и оставя своята любима. Събира осмина съзаклятници и започва агитационна дейност в района на Горна Джумая и Разлог. Разривът между организациите достига и до него, отдалечаването на ВМОК ограничава сериозно финансите на ВМОРО. Яне се оказва длъжник на комитета и търси начини да събира пари, за да се изплати. Той извършва няколко отвличания, като цели да получи откуп и така да си набави необходимата сума. Той се събира с идеологът Гоце Делчев и двамата започват да обсъждат вариантите за “справяне” с финансовия проблем. Сандански първоначално е категоричен, че трябва да бъде отвлечен цар Фердинанд, но Делчев успява да го вразуми. В крайна сметка се достига до мнението, че престъпленията трябва да бъдат извършвани на територията на Османската империя.
Яне отново организира чета и поема към Банско. Именно там те намират и подходяща жертва за своите намерения. Те попадат на чуждестранната мисионерка мис Елън Стоун и я отвличат, като дават началото на т.нар. “Афера мис Стоун”. Дейците искат 15 000 турски лири за да върнат Елън, които след дълги преследвания са им изплатени в началото на 1902-ра. Отвличането се оказва изключително сполучлив ход не само от финансова гледна точка. След като е освободена, Елън Стоун се връща в Америка. Интересът на тамошното, а и на европейското общество към историята и е сериозен. Тя разказва пламенно историята за каузата на македонистите и тежката съдба на българите останали в рамките на Османската империя. Междувременно, в месеците след освобождаването конфликтът между ВМОРО и ВМОК нараства. През 1902г. чети на двете организации влизат в битка. Яне Сандански продължава да работи активно за реализирането на своите убеждения и се превръща в една изключително авторитетна фигура. На следващата година разрив в мисленията достига и самото ВМОРО. Някои от членовете дълбоко вярват и се подготвят за реализирането на Илинденско-Преображенското въстание. Яне Сандански ясно съзнава, че е твърде рано да се предприемат такива рискови ходове и остава настрана от решенията. Въпреки това обаче, при избухването на бунта той се включва активно в бойните действия. За кратко бившите врагове от ВМОРО и ВМОК застават един до друг в името на свободата.
Бунтът обаче е прибързан, недостатъчно добре организиран и в крайна сметка се оказва провал. Яне Сандански е един от последните, които напускат бойното поле. Падението на Илинденското въстание става причина и за катастрофалния разрив във вътрешността на ВМОРО. Запчова период на братоубийства, предателства и борба за налагане на собствената воля. По това време Яне застъпва тезата, че македонския въпрос вече не трябва да се разглежда като национално обединение на всички българи останали под османска власт. Той се обявява и в подкрепа на идеята за Балканска федерация, като именно от тези две негови убеждения произтичат основните критики към личността му. През 1908г., по време на Младотурската революция Сандански застава зад идеите на младотурците, като подкрепя “османизма”. В този период противниците му започват да отправят жестоки хули по него, като дори го набеждават че взема заплата от турското правителство. Сандански дори участва в похода на младотурците към Цариград, за свалянето на султана. Напрежението ескалира и се стига до три опита за покушение над революционера, те обаче се оказва неуспешни. След събитията, Яне се оттегля от дейността си и отива в Роженския манастир. Организацията продължава да търпи промени, българската държава вече е абсолютно независима от Високата порта и в обстановката се усеща, че нещата отиват към война. ВМОРО е възобновено и на него вече се гледа с по-добро око от страна на правителството в Царство България. Сандански обаче продължава да стои изолиран в светата обител и да отказва участие на съвещанията.
Началото на Балканската война обаче променя отношението му. Той води разговор с един от най-важните по онова време дейци – Христо Чернопеев и завършва с думите “Кръвта вода не става”. Яне напуска Роженския манастир, организира чета/отряд от 500 души и се включва активно в бойните действия. Преди началото на Междусъюзническата война, той успява да се договори с албанците за съвместни действия срещу Сърбия. Арнаутите обаче се отмятат в последния момент. Яне отново е изпратен на бойното поле и продължава да се бие за родината си, като неведнъж четниците му изиграват ключова роля в отблъскването на гръцкото настъпление. Както всички знаем обаче, войната от 1913г. завършва трагично и остава в историята като “Първа национална катастрофа”. Наближава Първата световна война и времената, които много българи ще разглеждат като шанс за възмездие срещу предателите. Сандански настоява България да остави неутралитет, но желанието му така и не се сбъдва. Той отказва и да възстанови четническата дейност на организацията, под предлог че това провокира сърбите и гърците да издевателстват над населението. В последните години от живота си Яне се превръща в изключително неудобна личност и на него отдавна му е издадена “смъртна присъда” от ВМОРО. Самият той е бил наясно със съдбата си и казва “Аз съм обречен, кога да е, ще ме убият”. Така и става през пролетта на 1915г., когато той напуска Роженския манастир на път за Неврокоп (сега Гоце Делчев). Устроена му е засада, при което той е тежко ранен, но продължава престрелката с убийците. Яне обаче не може да се справи със седмината, които са изпратени срещу тежко въоръжени. Датата е 22 април, а годината – 1915-та. Край село Пирин, в местността “Блатата” смъртта си среща една от най-интересните и спорни личности в българската история – Яне Сандански.