Годината е 1878-ма, на Балканите една древна, велика държава най-сетне доживява своето Освобождение. Тя е изстрадала стотици години под хомота на чуждата власт, народът и е избиван, потурчван, репресиран, принуден е да имигрира за да се спаси, но въпреки всичко оцелява, въпреки всичко остава. Такава е била нашата майка България преди повече от 130 години. Настават времена на нова надежда, на мечти и идеали, на жестоки борби и славни герои, на една колкото светла, толкова и тъмна следосвобожденска действителност. Именно в този така необикновен период в родната история, на наша земя стъпва един уникален човек, който с таланта си увековечава красотата на онова, което само един истински творец може да съзре. Името му е Иван Мърквичка, а по произход той е чех. Роден е през 1856 година, на 23 април, в село Видим(днес в Чешката Република). Той израства в родината си и учи във величествени градове като Прага и Мюнхен. Завършва изобразително изкуство, като талантът му е високо ценен. Мърквичка е изключителен живописец, а освен да рисува той се занимава и с преподавателска, културна и просветна дейност. В родината си той вече е започнал да прави впечатление като една наистина забележителна личност. Именно това подтиква и правителството на Източна Румелия да го покани в България. Мърквичка пристига в Пловдив и по настояване на управляващите остава в града като преподавател. Той учителствува в местното школо – “Св.св. Кирил и Методий” и културата на българите запалва интереса му.
Високото образование на Мърквичка му отваря много врати сред обществото на най-интелигентните родни дейци. Той се запознава и дружи с много от тях. В обкръжението му са личности като Петко Славейков, Петко Каравелов, Константин Величков и самият патриарх на българската литература – Иван Вазов. Чешкият художник тепърва започва да играе изключително важна роля в развитието на младата държава. Както в родината му, така и тук, талантът му е признат и дори политикът(и писател) Константин Величков взема уроци от живописеца. Двамата контактуват често и покрай работата завързват редица беседи. В една от тях се ражда идеята да се създаде училище по рисуване в столицата на Румелия – Пловдив. Величков и Мърквичка заедно прекарват дълго време в изработването на законопроект и в крайна сметка, през 1886г. в града е открито първото в България Рисувално училище. За директор на новооткритото школо е избран именно чешкият живописец. Откакто е на територията на новоосвободената държава, Мърквичка далеч не се занимава само с преподаване. Той продължава да рисува, като в случая платната му са повлияно от силното впечатление, което оставя у него възраждащия се народ. След откриването на училището чехът открива три изложби – една самостоятелна и две с изтъкнатия български живописец Антон Митев, който по онова време също работи като учител по рисуване.
“Ръченица” – И. Мърквичка
Докато пребивава в града под тепетата, Иван Мърквичка създава много от най-известните си творби, като “Птицепродавец”, “Пазар в Пловдив” и др. През 1889г. художникът заминава за София, където живее около три години. След краткото му пребиваване в столицата, чехът отново се отправя към Пловдив, където участва в специална изложба по случай Първото българско промишлено изложение. Той представя 15 свои платна, както и една скулптура. В десетилетията на живот в България, Мърквичка се утвърждава като един от създателите на родното изобразително изкуство. Уникални са пресъздадените от него картини на българския бит, но историческите му творби. Чехът сътворява пейзажи от историята на освободената държава, които носят един особен, патриотичен дух, вероятно отражение на любовта на един чужденец към измъчения, но велик народ. Чешкият живописец прекарва повече от 40 години в България. Той допринася изключително за въздигането на културата по време на следосвобожденския период. Зад гърба си освен десетки неповторими платна оставя първата илюстрована версия на романа “Под Игото”, а по-късно, заедно с един друг именит чех – Вацлав Добруски, създава и тогавашния герб на България.