Рубриката “Завещание от вековете” ще е мястото, в което ще публикуваме вашите любими стихотворения. Несъмнено прекрасната и богата българска поезия е едно от нещата, които ни отличават и ни карат да бъдем горди. Чрез нея можем да се пренесем години назад и да усетим идеалите, нагласите и чувствата на българите, предадени чрез перата на гениалните й автори. Очакваме вашите предложения за стихотворения, които да бъдат поместени тук.
Димитър Бояджиев е един от най-загадъчните ни поети. Интровертен, самотник, тъжен мълчаливец и болезнено чувствителен. В много от любовните му стихотворения се открива стилът на Яворов. Стихотворението “Лицето ти ” е белязано с характерното за символизма драматично раздвоение, а лирическият говорител е прототип безспорно на самия поет. Любимата е млада несигурна и плаха, предстои й да се сблъска с “истинските черни беди” на живота. С изключителна нежност и загриженост се обръща героят към своята любима, единствената му цел е да я подготви за несгодите, като повярва в себе си и възможностите си.
Лицето ти…
Лицето ти плахо бледнее
във чудните твои очи
безсилна се злоба съглежда,
скръб тъмна, дълбока личи…
От що е туй, мила, кажи ми!
Сърдечна ли буря сломи
душата ти млада и страстна,
ил грижа те лоша гори?
Ти още си млада, о мила -
по-смела, по-твърда бъди!
Тепърва ще има да видиш
ти истински черни беди.