Този материал е част от конкурса ни за авторска статия на тема „Забравените герои“. За да се запази автентичният изказ и заложеното в него послание, той не е подлежал на редакция. Победителят в конкурса ще бъде определен от читателския интерес, така че ако харесвате материала и искате авторът му да спечели, споделете го с ваши познати и приятели. Приятно четене!
Спасяването на еврейската общност в България от лагерите на смъртта безспорно е повод за гордост, а имената на тези, чиито заслуги са били решаващи за тези събития са намерили своето достойно място в българската история. Сред тях има и една смела жена, чието име се споменава твърде рядко, а биографията ѝ е изпълнена с празноти и противоречия. Това е Лиляна Паница.
Лиляна Паница
Лиляна Василева Паница е родена през 1914 г. във Варна. Тя произхожда от известния род Паница, чиито представители са героят от Сръбско-българската война майор Коста Паница и революционерът от ВМРО Тодор Паница. Семейството ѝ е заможно. Баща ѝ Васил завършва „Робърт Колеж” и владее 7 езика. Лиляна Паница има само средно образование, но владее немски и е възпитана в дух на трудолюбие и етническа толерантност.
Професионалният път на Паница започва в Министреството на вътрешните работи, където се запознава с Александър Белев. През 1942г. вече като комисар по еврейските въпроси в България той ѝ предлага работа като негова секретарка. Със своята дискретност и интелект тя бързо успява да стане най-довереният служител на г-н Белев. Благодарение на това тя получава достъп до информация, която изиграва важна роля при активирането на борбата за спасяването на българските евреи.
След серия от доклади и писма, Лиляна Паница получава информация за готвеното изселване на близо 12 000 евреи от България, които да допълнят недостигащата бройка съгласно предложения от германците на цар Борис III договор за изселване на 20 000 евреи в полските концлагери. С риск за работата си и живота си Лиляна се среща с председателя на Централната консистория на евреите в България Нисим Буко Леви и разкрива дълбоко пазената тайна за готвеното депортиране на еврейската общност в София, заедно с евреите от Беломорска Тракия, Пиротско и Вардарска Македония. По този начин Паница прави първата, но решителна стъпка към активирането на еврейската организация в посока на отмяна на решението за изселване.
Срещите между Лиляна Паница и Нисим Буко Леви продължават и в следващите шест месеца, като на всяка от тях секретарката на Александър Белев съобщава подробно плановете на комисарството. Като резултат се провеждат демонстрации, подписват се протестни телеграми и въпросът за депортацията на българските евреи се поставя от Димитър Пешев пред Народното събрание. След редица от спешни консултации и под обществения натиск решението за депортация е отменено.
Александър Белев, главен комисар в Комисарството по еврейските въпроси (от 1942 до 1943 година)
След 9-ти септември 1944г. Лиляна Паница е сполетяна от тежка съдба. Тя и Александър Белев са обвинени от седми състав на Народния съд. Следва арестът ѝ и откарването ѝ в подземията на Дирекцията на милицията. Там Паница е подложена на зверски изтезания и побои. Заедно с нея в килията е и Фани Попова Мутафова, която става свидетел на болката на Лиляна и силата на духа ѝ. Секретарката на Белев е изправена пред Народния съд с обвинение в съдействие в предприемането на мерки за гоненията срещу евреите и използване на служебно положение с цел лична облага. Свидетелите в нейна защита, сред които е и самият Буко Леви, подпомагат оневиняването на Лиляна Паница през април 1944г. Въпреки това, мъченията продължават. През август Лиляна е освободена, но получава перитонит вследствие на тормоза и умира преди да навърши 31 години.
Името на Лиляна Паница дълго е държано в забрава, а постъпката ѝ е обезценявана в продължение на няколко десетилетия. Като причина за това изследователите посочват най- вече социалистическата идеология и невъзможността в онези времена да се споменава името на една секретарка редом с това на Тодор Живков и лидерите на комунистическата партия.
След демократичните промени са правени опити за преразглеждане на значимостта на делото на Лиляна Паница. През 2006г. Самуил Ардити предлага на международния център за документиране на геноцида на евреите „Яд вашем” Паница да бъде удостоена с титлата „Праведник на света” ( званието се получава от неевреи за особени заслуги за спасяването на еврейската общност от нацистките изстъпления). Въпреки представените документи и свидетелски показания, при разглеждането на номинацията от специална комисия на 23 септември 2008г. е преценено, че Лиляна Паница не отговаря напълно на строгите изисквания. Отказът е окончателен и кандидатурата повече няма да бъде разглеждана.
Автор:Милица Гаврилова