Васил Петлешков е една от онези фигури, чиито имена с времето са се превърнали в символи на героизма в българската история. Той е изключително интересна и образована личност, която въпреки възможностите които е имал пред себе си, е решил да се посвети на борбата за свобода, нещо повече – отдал е живота си за нея. Нека ви разкажем и малко повече за неговия житейски път. Петлешков е роден в град Брацигово – Южна България, през далечната 1845г. Още като малък съдбата е изключително тежка към него. На съвсем ранна възраст малкият Васил губи баща си – Найден. Така всички тревоги и трудности се струпали върху майка му – Екатерина. Скоро обаче щастието се усмихнало на вдовицата и нейния невръстен син. Тя се сближила с кмета на града – Ангел Петлешков и двамата се влюбили. След известно време се оженили, а малкият Васил приел името на своя доведен баща. Положението на семейството се подобрило и това се отразило върху израстването на момчето. Бъдещият революционер се записал и завършил местното училище, след което започнал да следва пътя на Ангел Петлешков. Васил започнал да се занимава с търговия в помощ на доведения си баща, въпреки че много искал да продължи с ученията си. Покрай продажбата на дървен материал, той се занимавал и с аптекарство и медицина. Започнал да прилага познанията, които придобил покрай занаята и често се случвало да лекува някои от местните жители. Сближил се много с кръга на т.нар. “млади” в Брацигово. Той одобрявал техните революционни идеи и патриотични настроения и често ги приемал в дома си. Бунтарите от своя страна уважавали много Васил и с времето той се превърнал в техен водач.
От ситуацията се възползвали и членовете на освободителното движение. През 70-те години идеите за свободна България набирали все повече сила и в тях се включили хиляди българи. Петлешков се осведомил за състоянието на революционната организация. Подемът на който тя се радвала го обнадеждила и той се свързал с видни нейни дейци, за да участва заедно с тях в съпротивата. Така се стигнало и до основаването на революционния комитет в Брацигово, който веднага след създаването си започнал активна работа за подготовката на въстание. Васил Петлешков застанал начело на съгражданите си, които му били много верни и му оказвали сериозна подкрепа. Междувременно кореспонденцията с ръководните кадри на организацията не спирала и Петлешков често се срещал с някои от най-важните и членове като Георги Бенковски и Панайот Волов. Най-после времето за действие дошло. Турците разкрили плановете на българите за въстание и революционерите били принудени да действат мигновено. Първата пушка пукнала и хиляди съзаклятници се изправили срещу тиранина. Новината заварила Васил Петлешков в Панагюрище. След като чул за началото на бунта, той се качил на коня си и се отправил веднага към Брацигово за да вдигне и своите хора на оръжие. Той пристигнал в родния си град и заповядал на местните да действат бързо. Те се въоръжили доколкото им било възможно и слушали предано командите на техния водач. Васил Петлешков и ръководените от него бунтовници се укрепили в градчето, в очакване на новини за развитието на въстанието. Скоро обаче, на 30 април, в района пристигнал башибозук, дошъл да стъпче усилията на българите.
Започнали престрелки и българите смело отблъсквали атаките на османците. Въпреки тежките усилия, все повече и повече неприятели се присъединявали към вече насъбралите се. Брациговчани отчаяно се нуждаели от помощ и Васил Петлешков решил да пише до воеводата Бенковски. Плановете на бунтовника обаче се провалили. Няколко дена по-късно, бунтът бил потушен почти навсякъде в окръга. Единствено в Брацигово съзаклятниците продължавали да се сражават смело срещу настъпващите пълчища на султана. Още два дена преминали в люта борба, докато на 5 май не пристигнала редовната турска армия. Местните големци от Брацигово се уплашили от сериозността на ситуацията и решили да се предадат на пристигналите войски. Те успели да убедят много от съгражданите си, че това е по-правилният път и на следващия ден делегация от градчето се отправила към лагера на редовната османска армия. Там те преговаряли с пашата, който се съгласил да ги пусне в мир, ако му предадат водачите на бунта. Васил Петлешков се съгласил с желанието на хората от Брацигово. Той знаел, че за да спази условията ще трябва да жертва живота си и затова взел мерки. Преди да се предаде той взел отрова, която да му помогне да умре скоро, за да не издаде плановете и дейците на революционната организация. След като попаднал в ръцете на османците, Петлешков бил подложен на страховити мъчения, само и само да предаде борците за свобода. Въпреки жестокостта на мъченията, той издържал до последно на въпросите на турците и повтарял думите: “Сам съм, други няма”. Виждайки че няма да извлекат от него никаква информация, османците го изпратили към Пловдив да бъде съден и най-вероятно екзекутиран. Той обаче така и не стигнал до древния град, по пътя отровата най-накрая свършила работа и на 8 май 1876г., големият български революционер срещнал смъртта си.