Беше късно през нощта и ние от екип “Българска история” се готвехме за поредното пътуване във връзка с инициативата “Да обиколим българските училища”. Докато гледахме пътната карта на София погледите ни попаднаха на една улица с твърде интересно наименование – “Боян Магесник”. От това название още преди да се поинтересуваме струеше някаква средновековна мистичност, нещо което веднага привлече вниманието ни. Знаейки че повечето улици са кръстени на исторически личности, ние веднага се поразровихме малко повече. В търсенето попаднахме на една крайно непозната но и привлекателна история, която ще ви представим в следващите редове на нашата статия. Нека все пак прекъснем този така проточил се увод и ви разкажем за съдбата, или поне онова което се знае за нея, на един от мистичните синове на Симеон – Боян Магът.
Clik here to view.
Боян Магесник
Още в самото начало е важно да отбележим, че някои от сведенията са спорни. Хронистите които говорят за симеоновия син понякога си противоречат, или пък му придават твърде неестествен образ. Със сигурност се знае, че Боян, или както е християнското му име – Венеамин, е роден някъде около 910г. Негов баща е великият цар Симеон, а майка му е арменката Мария Сурсувул. Той отраства в динамичните времена в началото на Х век, когато християнската религия намира сериозна почва в българските земи. Законодателството и политиката както на Борис, така и на Симеон спомага много за утвърждаването на Христовата вяра. Младият Венеамин обаче не приема напълно ученията на светото писание, той не е съвсем съгласен с убежденията на християнството. Облича се в животински кожи и търси знанията на старата религия. Историците го оприличават на един от днешните кукери, Венеамин отхвърля християнското си име и решава да ползва друго, старо и българско име – Боян(Баян). Според изворите той започва да извършва някои от езическите ритуали на българите, държи се като жрец и демонстративно показва влечението си към по-различните вярвания. Освен завидния интерес към старата вяра, Венеамин е описван и като много способна и интелигентна личност. Смята се че подобно на баща си – Симеон, той е завършил Магнаурската школа. Нещо повече, някои вярват че там негов учител е бил не кой да е, а самият патриарх Николай Мистик. Около тези твърдения се обединява голяма част от българските историци – медиевисти, които са проучвали личността на Боян Магесник.
Някои изследователи смятат, че Венеамин е членувал и в тайна школа, където са се изучавали тайнствените египетски мистерии. Неслучайно в изворите симеоновият син е наричан маг, години след смъртта на царя, хронистът епископ Лиутпранд пише за Боян: “Баян изучил магията, той можел от човек да стане веднага на вълк и на какъвто звяр поиска. Силен бе в магията и вълшебствата и тайните очарования”. Какви точно са били практиките на Венеамин обаче, така и не става ясно. На Запад са се запазили много източници за магическите практики, но сведенията за чародействата на Балканите не са открити. Логично е те да са близки до онези, припознавани като практика на близките източни народи, но исторически доказателства липсват. Образът на Магесника със сигурност е впечатлил българите по онова време. В народните предания още се говори за него, там той е наричан “песеоглавеца”. В най-трудните години на нашествия и борби, образът на симеоновия син често изниквал в народната памет. Той бил представян като лечител, който след дълги години служба в помощ на хората решил да се оттегли. Достигнал до планините и останал в една пещера, където заживял вечен живот. Там той бил омаян от красотата на Самодива, която не му позволявала да спи. Боян Магесник бдял постоянно над българския народ. В краткия си вариант легендата звучи така:
“Князът-магесник пазел стария родов закон и старите знания, бил живата памет на българите и тяхна съвест, в него се бил въплътил Духът-пазител на България. Лекувал и помагал на народа, можел да се превръща в различни зверове, да говори всички езици и с дивите животни, пренасял се за миг от единия край на България в другия. След години Боян-Магесникът изчезнал отстранил се от света и го откраднала Самодива, княз Боян останал да живее навътре в дълбоката й пещера. Народът не го забравял и продължавал да го почита. Вярвал, че Боян Магесникът е жив, и закриля своята земя. Дошло време и за българския народ дошли тежки времена. Настанала кървава битка с враговете, те започнали да надвиват и краят бил близо. Тогава на една островърха канара се появило голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъж, а канарата се строшила и паднала върху враговете. Всички познали Княз Боян-Магьосника. Нашествениците се стъписали заслепени, поразени от силата му побягнали, а българите победили и опазили страната си.”
Clik here to view.
Йеремия – синът на Богомил
Митичният образ на Мага обаче не се изчерпва само с тази легенда. Някои историци поддържат теорията, че не кой да е, а самият симеонов син е основател и ръководител на Богомилството. Говори се, че през 928г., едни особняци от далечна Сирия дошли по българските земи и се срещнали с Боян, поп Богомил, както и други видни личности от онова време. В подземията на един от родните манастири, те положили основите на Богомилството, обявено по-късно за ерес. Венеамин застанал начело на новите вярвания и започнал да изпраща проповедници из цяла Европа. Разбира се, трудно е да заемем сигурна позиция зад подобни твърдения. Липсват достоверни източници които със сигурност да потвърждават високия пост на Боян Магесник сред Богомилите, народната памет обаче не мълчи. Близо хилядолетие след смъртта на Симеон, образът на Венеамин още витае из хорските легенди. Със сигурност той е преиначаван и украсяван през годините, но тук по-важното е друго. Фактът че подобна мистична фигура се е запазила в паметта на цял един народ след толкова векове значи че той наистина е оставил отпечатък в съзнанието на тогавашните българи. Енигмата която Баян предсавлява прави впечатление на много творци, хора като Николай Райнов и Юрий Венелин правят симеоновия син част от творчество си. За смъртта на княза не се знае нищо, паметта му обаче със сигурност ще бъде запазена в годините и легендите. Истината за неговия живот едва ли ще се разбере, но все пак Боян Магесник остава една истинска загадка, която носи в себе си духът на магичните векове на Средновековието.