“Забравените герои” е рубрика, с която ние от “Българска история” искаме да отправим едно специално послание. Посвещаваме я на паметта на хората, които са пролели кръвта си в името на България, на хората, чийто живот е преминал в стремеж и яростна борба за отечеството, на хората, които са си отивали от този свят и са предали и своя сетен дъх на идеала, на мечтата, на България. Посвещаваме я на падналите, но забравени герои, чиято следа в историята като че ли все повече избледнява. Помнете ги, българи!
На 1 септември 1939 година Германия навлиза в Полша. Дадено е началото на Втората световна война. Успехите на Хитлер са впечатляващи, като до юни 1940 година, той поема контрола над Централна и Западна Европа, без Англия. България, водена от цар Борис III, до последно отстоява българския неутралитет, но вследствие на множество причини се присъединява на страната на Тристранния пакт. Все пак българската дипломация успява да постигне някои успехи, отказвайки да изпраща българска войска на фронтове извън България. (интересен факт е, че на фронта е изпратен само един санитарен влак). На 12 декември 1941 година България обявява “символична война ”на Англия и САЩ.
Clik here to view.
Летци на Царство България
В битка със съюзническите сили, влизат главно българските ВВС, защитавайки родината си от бомбардировки. Съществува схващането, че бомбардировките над България са резултат от обявената “символична война ”. Фактите опровергават едно такова твърдение. Първите английски бомбардировки над София са на 13-15 април 1941 година. 1942 година е година на затишие, поради факта че Гърция е окупирана от Германия. По този начин Съюзническите сили губят базата от която да излитат бомбардировачите. Бомбардировките са възобновени през 1943 година. Капитулацията на Италия дава възможност в нейната южна част да бъде създадена съюзническа база, от която бомбардировачите да достигат България.
Един от летците, героично защитавал България от разрухата на бомбардировките, е поручик Неделчо Иванов Бончев. Той е роден на 21 юни 1917 година в София. Завършва Втора мъжка гимназия заедно със самия Димитър Списаревски и продължава обучението си в Военното на Негово Величество училище. Военното си обучение за пилот получава в България и Италия.
Неговите умения и храброст излизат наяве в боевете за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943-1944 г. На 20 декември 1943 г. той поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач. На 30 март 1944 г. сваля една летяща крепост Боинг Б-17. Най-големият му подвиг обаче тепърва предстои. Той го извършва в един от най-мрачните дни за българската авиация, тъй наречения “Черен Великден” – 17 април 1944 година.
Clik here to view.
Двумоторен “Мустанг П 38″
С хитрост съюзническата авиация подлъгва българските летци. До този момент основен изтребител за прикриване на съюзническите формации е П-38, който е двумоторен и лесно се разпознава на фона на едномоторните германски изтребители. В този ден те за първи път използват срещу България едномоторните П-51 мустанг. Българските летци първоначално предположили, че мустангите са немските месершмит и неподготвени за бой се приближават до тях. Въпреки това те оказват яростна, ожесточена, съпротива, поради което загубите им не са катастрофални.
Clik here to view.
Неделчо Бончев (в средата)
Трудно е да си представим, какво ли е минавало през ума на тези хора, излитащи за да връхлетят врага, който има преимущество 10 към 1, а на моменти и 40 към 1. Въпреки липсата на всякаква перспектива за успех, те дават всичко за България, дори своя живот. Неделчо Бончев прави нещо немислимо. В разгара на битката се озовава сам, към него се задава четвъртата вълна от летящи крепости, подкрепени от изтребители. Без да се замисля, той се хвърля храбро в сражението. С перфектно насочване се отправя към един от вражеските самолети. Открива огън по десния и краен мотор. След серия маневри се озовава в перфектна стрелкова позиция, но за зла участ оръдието на българският летец засича, точно когато за да свали „летящата крепост“ е нужно да изстреля снаряд. За да не допусне врагът да се измъкне, Неделчо Бончев се врязва в него. Така той става известен като втората българска жива торпила.
Като по чудо той оцелява. В последният момент се взривява бензиновият резервоар, в резултат на което той е изстрелян във въздуха. След 1000 метрово свободно падане, вързан за седалката, летецът успява да се отскубне от нея и да отвори своя парашут. Приземява се в преспа сняг без ботуши, които губи по време на падането. В резултат на това се разболява от бронхопневмония и лежи дълго време в болница.
Image may be NSFW.
Clik here to view.
Избягва от болницата, за да може да лети отново. Изпратен е да се сражава срещу отстъпващите германци. До 5 октомври 1944 година изпълнява 8 бойни полета. На 5 октомври 1944 година, той получава нова задача. Начело на две четворки Ме-109 трябва да прикрива 6 бомбардировача До-17, след което да проведе две самостоятелни атаки по земни цели по шосето Крива паланка–Куманово. Свален е от противовъздушна артилерия. Успява да катапултира и да се приземи успешно, но е пленен от германците. Съпроводен е до Виена, където му е предложено да бъде освободен, ако сътрудничи на правителството зад граница ръководено от Ал. Цанков. Той категорично отказва. Тогава е изпратен към Германия в концлагер, неизвестно кой. По пътя е разстрелян от германците и оставен в канавка край пътя.
Така си отива един от най-смелите и способни български летци, останал в историята като втората жива торпила. Така си отива един от най-големите герои на Царство България. Така си отива един доблестен българин, който винаги в живота е поставял на първо място идеала и дълга към Отечеството. Неделчо Бончев получава признание за 8 въздушни победи над съюзническите сили, но се предполага че реалният им брой е по-голям.