„Интересни факти” е рубрика, в която ще ви представяме онези куриози от миналото ни, които и до днес са обект на множество дискусии. Несъмнено историята ни изобилства от случки и събития, които се оказват предопределящи за развитието на страната ни през годините. Тук ще се опитаме да ви изложим най-интересните от тях и да ви ги представим по възможно най-атрактивен начин. Очакваме вашите предложения!
В днешния брой на рубриката ще ви представим историята на един… ирландски журналист. Един наистина необикновен журналист, чийто живот не само трябва да познаваме, ами и да разказваме. И докато се възползваме от всеобщата нашенска черта да твърдим, че всички народи изпитват неприязън към българите, това далеч не се оказва така, вземайки предвид делата на личности като Джеймс Баучер, чиято история ще разберете в следващите редове. Ще разберете какво е карало един британец да носи български народни носии, да спи завит с ямурлук и да пие ракия.
Image may be NSFW.
Clik here to view.Джеймс Баучер се ражда на на 18 декември 1850 г. в Боготстаун. Получава добро образование в Дъблин, тъй като е роден в семейство на земевладелци. Запленен е от музиката, но за съжаление започва частично да губи слуха си и пренасочва интересите в сферата на езиците и журналистиката. Завършва висшето си образование и започва работа като преподавател в Итън. Пише редица статии и бързо гигантът “Таймс” го забелязва. Издига се за кратко време и съвсем скоро му е поверена задачата да бъде кореспондент на вестника в Югоизточна Европа. Първото пътуване на Джеймс Баучер е в Румъния през 1887 г. До началото на XX век обикаля почти всички балкански държави, като посвещава трудове и статии на политическото и социалното положение в тях.
Мисията на Джеймс Баучер в София започва с конфликт. Журналистът не криел възмущението си от княз Фердинанд и Константин Стоилов, защото силно вярвал, че те имат пръст в убийството на Стефан Стамболов. Успял доста бързо да си осигури негативно отношение от българския държавен глава, но това не го спряло. Както се досещате, във висшите кръгове директно проявена омраза не може да има, но все пак се знае, че Фердинанд не долюбвал Баучер, макар къщата на журналиста да била точно срещу Двореца. За Баучер можем да кажем, че бил “непукист“, защото рядко се е вълнувал от това какво би било най-сензационно и четено, а по-скоро се осланял на собствената си представа за справедливост и съвест.
Clik here to view.

Княз Фердинанд I, Княгинята-майка Клементина, Баучер и др.
Джеймс Баучер отрежда специално внимание на несправедливостите в България. Неведнъж той споделя, че именно тя го е запленила най-много и неслучайно най-мащабните и успешни негови статии са за ситуацията в държавата ни. Той отделя внимание на всички несполуки, които сполетяват страната ни. Статиите, които пише за нередностите, въведени от Букурещкия и Ньойския мирен договор срещат огромен интерес сред обществото. По време на Първата световна война изготвя редица от съобщения и петиции до представителите на Антантата, като в тях апелира към снизходителност по отношение на България и българите. Каузата му е подкрепена от братята Ноел и Чарлз Бъкстон. Както се досещате, този му ход далеч не се харесал на основния представител на Антантата – Великобритания. Журналистът бил на косъм да загуби работата си.
Image may be NSFW.
Clik here to view.Тук е моментът да вмъкнем един интересен факт около личността на ирландския журналист. Няма българин, който да не познава картината на Иван Мърквичка ‘- “Ръченица”. Тя “разказва” на поколения българчета за националния бит, обичаи, образи, носии и нрави от епохата след Освобождението. Ръченицата се разиграва в една кръчма в Бистрица (в близост до София), а един от играещите я е именно Джеймс Баучер. Но как един чешки художник и един британски кореспондент намират общо помежду си? Изследователите сочат, че срещата на ирландеца и твореца е случайна, тъй като файтонджията на Баучер е родом от Бистрица и често го водел там. Фактът, че Баучер играе ръченица, облечен в шопска носия не трябва да ни изненадва по никакъв начин и само затвърждава прозвището му - “ирландецът с българското сърце”. Твърди се, че след срещите им в Бистрица, художникът и журналиста се сближават изключително много.
Clik here to view.

Баучер и ген. Владимир Вазов и други гости на сватбата на дъщерите на Младен Ангелов в Бистрица
След войните за национално обединение Баучер пише десетки статии за съдбата на бежанците и апелира към световната общественост насилията в Балканите да бъдат спрени. Той дава всичко от себе си, за да спре тези ужасяващи процеси, но за жалост не успява. Едно от най-любимите му места за посещение е бил Рилският манастир, като това си проличава от желанието му да бъде погребан там. Можем смело да твърдим, че донякъде България е признателна на Джеймс Баучер. Макар приносът му към народа ни да е меко казано огромен и заслугата му да трябва да бъде още по-призната, не можем да не отбележим, че редица улици и булеварди в страната са кръстени на негово име. Както и гласи предсмъртното му желание, след гибелта си (30.12.1920г.) той бива положен в близост до Рилския манастир – чест, която е оказана само този чужденец.
Без излишен патос можем да кажем, че ирландецът е обожавал България. Той е основният (да не употребяваме “единственият”) фактор, английската общественост да разбере за събитията в следосвобожденска България. Ако през 1876 г. в IХ издание на британската енциклопедия има само две страници и половина за България, в Х издание от 1902 г. има цели 14 страници, написани от него. И отделно за Македония, която той обявява в по-голямата си част за историческа България.
Image may be NSFW.
Clik here to view.Нека днес, сто години по-късно, да се сетим всъщност колко значим е подвига на Джеймс Дейвид Баучер. Нека се сетим, че във времената, в които България беше репресирана от Великите сили и мнозина се опитаха да й попречат да се развива нормално, един ирландец не само й помогна, той й се зарече и отдаде. Той посвети цялата си кариера, за да запознае света, че там – в Югоизточна Европа, има една прекрасна държава, която търси своето обединение, която търси своя идеал. Непонятно е за нас как човек, който би трябвало да върши неутрално професионалните си задължения, се превърна в такъв българофил и радетел на България. И ако все още си мислите, че такива хора вече няма и разказът ни за Джеймс Баучер е ненужен, ще кажем това, което винаги казваме – отношението на ирландеца към България трябва да ни покаже еднозначно, че сме родени в едно райско кътче, което се нуждае от нас за да бъде малко по-добро.
В следващите редове публикуваме цитат от статия на Джеймс Баучер за България:
„Наистина българите направиха чудеса. Те съществуват от подписването на Берлинския договор в условия, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени благоприятни за тяхното развитие. Те нямаха активни приятели, а трябваше да се примирят с много активни и безскрупулни врагове. Наемни убийци шетаха из страната с цел да ликвидират най-изявените граждани; чужди емисари живяха сред тях, за да предизвикат безредици с най-долни средства; трябваше да се бият със сърбите и да живеят под постоянната заплаха от окупация от неимоверно по-силен враг. Те се справиха с тези трудности с тиха смелост и упорство, черти с които всеки един народ би се гордял и доказаха, че са най-достойните претенденти за отхвърлянето на робството”