Рубриката “Завещание от вековете” ще е мястото, в което ще публикуваме вашите любими стихотворения. Несъмнено прекрасната и богата българска поезия е едно от нещата, които ни отличават и ни карат да бъдем горди. Чрез нея можем да се пренесем години назад и да усетим идеалите, нагласите и чувствата на българите, предадени чрез перата на гениалните й автори. Очакваме вашите предложения за стихотворения, които да бъдат поместени тук.
Никола Фурнаджиев е един изключително талантлив български поет, който за съжаление сякаш остава недооценен от широката публиката. Затова днес, когато честваме Деня на българската писменост и култура, решихме да ви запознаем с едно тематично негово стихотворение- “Кирил и Методий”. Цялостният тон на стихотворението е приповдигнат , а основен е образът на книгата, като тя олицетворява духовната пътеводна светлина на народа.
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Днес слънцето по-ярко се издига
Събуждаш се със радост и копнеж.
Днес празник е на българската книга,
която тъй обичаш и четеш.
Създадоха я Кирил и Методий.
Светилник бе ни тя през векове.
Към свободата някога ни води,
сега към нови истини зове.
А слънцето възлезе сред простора.
Градът ликува. Люляци цъфтят.
Ти тичаш на училището в двора,
другарите ти дето се тълпят.
Напред потегляй с тях под знамената!
Издигай я! Приятел й бъди!
Със книгата днес твоя е земята,
дори небето с чудните звезди.