Разхождайки се из улиците на една от най-древните столици в Европа, ние можем да се докоснем до постройки и артефакти от времето на неолита (по българските земи от 6000 до 4000 г. пр.н.е. ) до днешни дни. Нашата столица има богато историческо наследство, натрупано с вековете, като това е град управляван от цезари, василевси, канове, султани и царе. Всички те са оставили своя белег в историята на града и това може да се види и днес. В следващите редове ние от “Българска история” ще се опитаме да ви разходим из многовековната история на града, за да разберем по-ясно каква е била съдбата му и защо днес изглежда по този начин.
Сердика в древността
Важен фактор за ранното заселване в района на град София е горещият минерален извор, близо до днешната Владайска река, както и кръстопътното местоположение на града. Уседналият начин на живот също се явява фактор. Първите две селища, чиито останки са открити, са в днешния квартал Слатина и се счита, че са функционирали през 5000г. пр.н.е. С течение на времето селищата се преместват все повече и повече към днешния център на града, за което свидетелстват откритите сградищни останки от халколита(медно-каменната епоха – III-IV хилядолетие преди Христа) близо до площад ” княз Александър Батенберг”. През бронзовата епоха(3000/2750 – 1150 г. пр.н.е.) вече се смята, че траките се заселват на територията на днешна България. Откритите находки от това време са доста оскъдни, но все пак има индикации, че в района между ЦУМ и хотел ” Шератон ” съществуват тракийски селища. През VII-VI век преди Христа възниква и тракийският град Сердика/Сердон полис/ Сердонополис или ” град на сердите”. По-късно името се пренася и на развилия се тук голям град около I век след Христа.
Под властта на Рим
През 29г. градът попада под римска власт. Силното влияние на Римската империя и местоположението на града са предпоставки за бъдещето развитие на Сердика. През управлението на Марк Улпий Траян (98-117) Сердика процъфтява. Градът лежи на римския път Via Militaris, който и до днес е една от най-важните комуникационни връзки между Запада и Изтока. Така Сердика повишава своята значимост в римската провинция Тракия. През 106г. Императорът дава на града права на “муниципия”, с което Сердонополис получава автономно управление и градска уредба. В чест на императора градът е преименуван на Улпия Сердика и е наричан “най-блестящият град на сердите”.
План на Улпия Сердика
Развитието на града не спира и между 176-180г. е укрепен с крепостна стена. В този период империята е управлявана от Марк Аврелий и сина му Комод. Интересно е, че така се определя завинаги постоянната укрепена градска площ и планът на града. Следите от тази планировка могат да се видят и днес, почти две хилядолетия по-късно, в разположението на централните софийски улици, булеварди и сгради.
През управлението на император Аврелиан(270-275) римските гарнизони са изтеглени от територията на днешна Румъния в посока на юг от река Дунав. През 272г. в тази връзка са оформени две нови римски провинции – Крайбрежна Дакия и Вътрешна(Средиземна) Дакия. Главен град на втората провинция е именно Сердика. По този начин статута на града се променя, показвайки, че ” градът на сердите” продължава да се разраства и да процъфтява.
IV век е изпълнен с доста промени не само в Сердика, а и в цялата империя. Те биват политически, икономически и свързани с установяването на християнството в империята. Това е епоха на преход, която се отразява на Сердика в архитектурен план, а също и в положението на града. Границата между двете епохи – вярата в езическите богове и вярата в християнската религия – може би се крие в управлението на Константин I Велики ( 306-337 ). Един от най-титулуваните римски императори превръща Сердика в своя почти постоянна резиденция. Роденият в Наисус (днес Ниш) римски император е фактор в спирането на преследванията на християни и в приемането на религията, а любовта му към днешната столица на България е показателна. Негови са думите: “Сердика е моят Рим”. В тази връзка Сердика се утвърждава като един от центровете на новата християнска вяра. Доказателство за това е свиканият от епископ Протоген Сердикийски църковен събор. Той е продължение на Първия вселенски събор в Никея. Решенията на този събор са от изключителна важност и имат дълготрайни последици за християнството.
През VI – началото на VII век в резултат от Великото преселение на народите по тези земи се заселват славяни. Градът е в териториалните граници на Източната римска империя – Византия, но етнически е обкръжен от славяни.
Сердика – част от България
За първи път Сердика попада в територията на България през 809г. Тогава кан на българи и славяни е Крум Страшний(802/3 -814). Той оценява стратегическото положение на града и го превзема. Въпреки това, за окончателното присъединяване на Сердика може да се определи управлението на Крумовия син – кан Омуртаг(814-831). През Омуртаговото управление се променя етническия състав на населението на града, а също се променя и името му – от Сердика на Средец. Почти два века днешната столица е важен политически, икономически, културен и военен център на Първото българско царство. След първото превземане на тогавашната столица – Преслав – от Византийския василевс Йоан Цимисхий през 971г. Средец става седалище на българския патриарх Дамян, който идва от Дръстър (дн. Силистра). Следват тежки години за българската държава и няколко неуспешни опита на византийския василевс Василий II Българоубиец да превземе града. След смъртта на Иван Владислав през 1018г., Средец, заедно с 34 други крепости, доброволно приема върховенството на византийския император.
В годините на византийско управление (1018 – 1194г.) Средец не губи своето значение. Градът става временно седалище на византийския управител на ” тема България” и е наречен ” дук на Средец”. В тези години българите не спират да се борят срещу чуждата власт и през 1040 г. за кратко Средец е освободен при въстанието на Петър Делян. През 1183г. е превзет от съюзените войски на сърби и маджари но за кратко. Градът е опустошен на 3 пъти при преминаването на 3 кръстоносни похода през 1096, 1147, 1189г. През 1185г. се дава началото на Второто българско царство, като то е легитимирано с подписването на Ловешкия мир през 1194г.
От 1194 до 1382. Средец продължава да процъфтява и да се разраства. Улиците се стесняват, а градът придобива типичен средновековен вид. Развиват се занаятите и търговията, а Средец е център на западните български земи. Градът се управлява от севастократор, което е втората титла по значимост след царската. Известни са севастократорите Александър, Калоян и Петър. Към XIII век се формира и Софийската (Мала) Света гора, която е значим духовен център за православието и се състоя от няколко манастира около града. За пръв път се използва и сегашното име на града - София. Това става през 1376г. в документ на гр. Дубровник. Името постепенно измества старите имена на града като Сердика, Триядица, Средец и се налага окончателно през XV век.
София под османска власт
През 1382г. София е завладяна от османците след тримесечна обсада. Попадането на града под османска власт не е разрушително, тъй като града става център на най-голямата административна единица – Румелийското бейелербейство, начело с паша. За кратко София става център на цялата европейска територия на Османската империя. По време на дълготрайното турско управление по-големите църкви са превърнати в джамии, а София дава 9 християнски светци. Борбата за освобождение в София продължава през голяма част от османското владичество. В София често пристигат български възрожденци като Васил Левски, Димитър Трайкович, Никола Вардев и други. С упадането на Османската империя през XVII век София също започва да изостава в развитието си. По време на Априлското въстание София трябва да е център на V революционен окръг, който не успява да се осъществи. София е освободена от ген. Гурко на 04.01.1878г. в хода на Руско-турската освободителна война.
Съвременна история
София, скоро след Освобождението, улица “Самоковска”, която днес се нарича “Граф Игнатиев”, а в дъното се вижда Черната джамия (Коджа-дервиш Мехмед паша), която днес е църквата “Свети Седмочисленици”
Източник: Lostbulgaria.com
На 20.10.1878 от Пловдив в София се премества седалището на ВРУ – Временното руско управление, а на 03.04.1879г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България. В тази връзка 04.04 е обявен за празника на София. Избирането на града за столица на България се явява главен фактор за превръщането на София във важен политически, икономически, научен и културен център на страната.
През Втората световна война в София са извършени тежки бомбардировки. Засегнати са множество сгради като най-разрушени са Градската библиотека, от която изгарят 40 000 тома книги, църквата от XI век Свети Спас, Народния театър, катедралата Свети Йосиф и хиляди жилищни сгради. Над 2000 души губят живота си и над 12 500 сгради са разрушени.
През 1945г. е приет нов градоустройствен план на столицата наречен “Нейков”. На следващата година след спорен референдум България е обявена за народна република. По време на социалистическия режим, който продължава до 1989-90 столицата променя значително облика си. Обръща се голямо внимание върху промишлеността, индустрализацията и жилищното строителство. Пуснат е в експлоатация и завод “Кремиковци”. Столицата се разширява значително като в нея се включват съседните села.
След падането на режима на Тодор Живков следва нов подем в строителството включващ построяването на модерни сгради.
Както следва София е изключително богат, исторически и културно, град. Нашата столица събира в себе си хиляди години история, в която своето наследство оставят различни народи и велики управляващи. Имаме щастието да се докоснем до това наследство, разхождайки се из прекрасните улици на древната столица и да видим с очите си какво е било, да си представим как са живели нашите предци. Забележителностите, които могат да се видят в ” “градът на сердите” са многобройни и ние ще се опитаме да ви представим поне част от тях. В следващите редове ще обърнем внимание на някои от най-големите забележителности на града.
Забележителности
Ротондата “Свети Георги” се намира в двора между сградите на Президентсвото и хотел Шератон. Тя датира от началото на IV век, когато император Константин Велики е живял в Сердика.
Църквата “Света София” е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика. Те са разрушени от набези на готи и хуни. В една от тях е свикан и Сердикийският събор, за който говорихме в началото. Някои историци смятат, че тази църква е най-старата действаща църква в Европа. Тя също датира от IV век като вероятно разликата между ротондата “Св. Героги Победоносец” и ” Света София” е около 40 години.
Църквата “Свети седмочисленици” днес
Църквата “Свети Седмочисленици” е православна църква в центъра на града. Интересно е, че първоначално е била построена като джамия по времето на Сюлейман Великолепни през 1528г. За известно време играе ролята и на затвор, като за това се нарича и “Черната джамия”.
Най-голямата църква на Балканите е построена през 1912 година в чест на падналите войници от Руско-турската война. Храм-паметникът “Св. Александър Невски” е и една от най-големите източноправославни църкви в света. Според някои тя може да побере 5000 души едновременно.
Боянската черква, която е построена на 3 етапа и чийто ктитор е бил севастократор Калоян, също е невероятно място, което трябва да се посети.
Интересно е, че в София в изключителна близост един до друг можем да видим 4 храма изповядващи различни религии. От една страна е софийската джамия “Баня Баши” построена от най-значимият османски архитект Синан, който зъздава известния комплекс Сюлеймание. Срещу джамията се намира и най-голямата на Балканския полустров синагога. Тя е създадена през 1909г. и побира 1300 поклоници. До тях можем да видим църквата “Св. Неделя” построена през 1863г., а до тях е разположена и католическата катедрала ” Св. Йосиф” Фактът за близостта на 4-те храма говори за толерантност и приемственост.
В София са разположени изключително много паметници, като тези на Васил Левски, Цар Освободител и др.
Градът е дом и на над 10 театри като Народния театър ” Иван Вазов”, който е един от наи-старите и известни театри в столицата. Построен е през 1906 г. по проект на виенските архитекти Хелмер и Фелнер. Други прекрасен театри в София са “Сълза и смях”, приемник на името на най-старата българска театрална трупа през 1892, Сатиричният, Младежкият и пр. Не можем да пропуснем и националната опера и балет.
Столицата не чувства липса и на музеи. Националният природонаучен музей при БАН е най-богарият природонаучен музей на Балканите и е основан през 1889.
Националният военноисторически музей, Археологическият музей, Националната галерия за чуждестранно изкуство и националната художествена галеря, която се помещава в сградата на бившия царски дворец са само част от музеите, които могат да бъдат разгледани в София.
По самите софийски булеварди и улици могат да се видят останки от миналото. Стени, храмове, сгради. София е място, в което новото и старото се преплитат. Град, който расте, но не старее. Град, в който имаме свободата да се чувстваме като римски воини, като част от прабългарската кавалерия, византийски стратези, османски заптиета и царски съветници. Имаме възможността да скочим назад във времето и да оставим на нашето въображение да измине целият път от селищата през неолита до столицата на Република България. Архитектурата на града ни позволява да се прехвърлим мислено и в най-красивите западноевропейски градове. София може да е единствено повод за гордост на българите и на всички живущи в града и повод за мотивация. Мотивация и ние да оставим нещо специално на нашите наследници.