Георги Димитров – ръководител на БКП
България, 1944-та година. През есента под натиска на Съветския съюз малката балканска държава търпи страховити промени. След 9 септември с.г. чрез преврат на власт идва БКП, която ще установи своята диктатура в следващите 45 години. Структурите на държавните институции от царско време са на път да се променят. Днес ще ви разкажем историята на една специфична част от тях. Тя е създадена през далечната 1925-та като отделение “Обществена безопасност”. Парадоксалното е, че поводът за образуването на институцията като спомагателен орган на МВР са атентатите на самата БКП. Около 19 години по-късно, “Обществена безопасност” вече се нарича “Държавна сигурност” и служи предано на българския цар. С идването на новата власт обаче ДС ще претърпи промени, които ще я превърнат в желязната длан на строя, репресивен апарат с аналог само в социалистическия лагер, в скрит ужас за собствения народ.
Ще започнем нашата статия от самото начало на промените в България. След Втората световна война промонархическите настроения в страната са много силни и няма как да е иначе – по време на царското управление България, макар и за кратко възстановява голяма част от изгубените си територии, а икономиката е в политически подем. Доктрината на новата власт на БКП обаче е крайно опонираща на досегашния политически модел и поради този факт е изправена пред големи затруднения. За да “убедят” народа, че техните възгледи са прави, комунистите бързо трябва да заемат най-важните места в държавата. Една от основните институции които трябва да минат на пряко подчинение на Отечествения фронт е полицията. В самото начало тя се превръща в милиция, всички началници на управления са свалени и заменени с доверени кадри, а около 30 000 служители уволнени от системата. Част от бившите полицаи са ликвидирани без съд и присъда, тъй като са са станали твърде неудобни за властта. Създава се т.нар. униформена милиция, в чийто състав се намира и Държавна сигурност. Именно този отдел ще изиграе много важна роля в предстоящите събития, свързани с подсигуряването на властта на БКП.
Преди да продължим с историята нека ви разкажем с две изречения за структурата на Държавна сигурност. След създаването си през 1925-та тя разполага с две отделения – вътрешна и външна сигурност. През 1937-ма с новия закон за полицията отделенията стават четири, а в началото на 1944-та – пет. На отделение „А” е възложена борбата срещу нелегалните политически организации. Отделение „Б” е външното контраразузнаване, отделение „В” отговаря за некомунистическите политически организации. Отделение „Г” осъществява връзките с германското разузнаване, а отделение „Д” е създадено за контрол на печата и легалните сдружения. Тези правомощия на отделите превръщат службата в много удобен за комунистите орган, особено предвид създалата се ситуация.
Йосиф Сталин – вождът на СССР
Годината е 1945-та и в Отечествения фронт настъпва разделение. Изборите от 18 ноември същата година са бойкотирани. Демократическите партии напускат фронта и се обръщат срещу комунистите. От САЩ и Великобритания идва вълна на одобрение за случайно създалата се опозиция. Двете победителки от войната настояват отделилите се от ОФ партии да участват в управлението на България, а пък комунистите да снемат контрола си от МВР и ДС. Решението на БКП обаче е друго. Георги Димитров и Васил Коларов вземат участие в среща със съветския водач Сталин. Тя се състои през лятото на 1946-та и решението и донякъде предначертава съдбата на балканската държава. Опозицията трябва да бъде обезглавена, а огромна роля за това ще изиграе именно Държавна сигурност. ДС е преструктурирана за да изпълнява желанията на управляващата партия. На отделение „А” е възложено вътрешното политическо разузнаване. На отделение „Б” е поверено контраразузнаването, а на отделение „В” – контрола върху печата и дружествата. В отделение „Г” се обединява информацията и статистиката, а отделение „Д” води следенето и проучването. Запазен е доклад на службата, който разкрива важните и репресивни функции, ето какво се казва в него:
“Създалата се след отлагане на парламентарните избори обстановка даде възможност да се организират наново фашистките остатъци. Разните опозиционери и гемевисти, окуражавани от чуждата разведка също се опитваха да създадат в страната, чрез въоръжени провокации и нападения над органи на властта, обстановка, която да предизвика чужда намеса. Задачата беше да се разузнаят и унищожат нелегалните вражески гнезда. Да се разузнаят плановете и ходовете на опозицията и връзките им с чуждото разузнаване…
Трябваше ДС да проникне дълбоко в редовете на врага със свои агенти, да създаде агентура вътре във вражеските организации… ДС разполага с широка агентурна мрежа във всички почти свои обекти, както в София така и по цялата страна. Разбира се тая нова за нас метода на работа се прилага с големи недостатъци, дължащи се на неподготвеността и необиграността на нашия кадър…
Но може да кажем, че едно ново силно оръжие е завладяно вече, сега остава то само да бъде по-нататък усъвършенствано. Ясна представа каква огромна работа е извършена в това направление ни дава факта, че само в София ние разполагаме с 1313 информатори и 246 сътрудници.”
В България започват политическите преследвания. Съдебни процеси са образувани срещу ключови фигури, застанали против БКП, такива са д-р Г.М. Димитров, Кръстьо Пастухов, Иван Дочев, както и Ванче Михайлов от ВМРО. Държавна сигурност си служи с термини като “троцкисти” и “анархисти” (първият свързан с фигурата на Лев Троцки – създателят на Червената армия, който влиза в конфликт със Сталин и е принуден да напусне СССР, като бяга в Мексико, убит 6 години преди описаните събития). ДС изготвя разработки и е готова да удари абсолютно всеки един от опозицията. Началникът на службата докладва пред своите висшестоящи. Запазените текстове ще ви помогнат да разберете докъде са се простирали пипалата на Държавна сигурност още в самото начало на социалистическия строй:
“По линия на опозиционните партии и вражеската дейност сред ОФ партиите нашето разузнаване има сериозни успехи. Завербувани са вътре в самите управителни тела наши сътрудници, които ни дават възможност да знаем за главните намерения, цели, замисли на тези партии. Това ни открива и възможността да влияем активно на политиката на тези партии, която възможност трябва да разширим и използваме”.
“Нашите служби по контрол върху печата бележат също завоевания. В настоящия момент са обхванати от нашия контрол 143 списания, 126 ежедневници и периодически вестници, 100 книгоиздателства, 130 печатници и 400 вестнико продавци”, се посочва в един от първите отчетни доклади на ДС.”
Годината е 1946-та, а репресивната машина на Българската комунистическа партия действа с пълна пара. За по-малко от година оперативното звено провежда 1022 следствия, 112 души са предадени на прокурор а близо 600 са изпратени в лагери. Само в столицата са проведени 504 ареста. Основния удар пада върху хора от опозицията и интелигенцията, политически неудобни фигури и личности със съмнителна лоялност към партията. Службата ДС, останала все още в състава на МВР се превръща в ужас за българския народ още в самото начало. Очаквайте и следващите ни публикации свързани с развитието на една от най-страховитите части от историята ни, чийто призрак и до днес витае в обществото.