„Интересни факти” е рубрика, в която ще ви представяме онези куриози от миналото ни, които и до днес са обект на множество дискусии. Несъмнено историята ни изобилства от случки и събития, които се оказват предопределящи за развитието на страната ни през годините. Тук ще се опитаме да ви изложим най-интересните от тях и да ви ги представим по възможно най-атрактивен начин. Очакваме вашите предложения!
Годините след Първата световна война се оказват изключително драматични и несигурни за българското общество. Двете национални катастрофи, разбиването на мечтата, че националното обединение е постижима цел, както и наличието на множество политически парти превръщат спокойния живот в България в химера. Постоянните политически брожения често прерастват в зверски атентати и именно затова не трябва да се изненадваме, че най-големият терористичен акт в Европа по това време става именно в София – в църквата “Света Неделя”. Често голямата цел на повечето от опитите за покушение е личността на цар Борис III. Именно, за да ви разкажем за един от тези неуспешни атентати срещу монарха ще се пренесем през пролетта на 1925 година, когато ехото на септемврийското въстание от 1923 година все още не заглъхва и това допълнително нажежава политическата обстановка в страната.
Изглед към прохода Арабаконак (Ботевградски)
Както може би мнозина от вас вече се досетиха, следващите редове ще бъдат посветени на атентата срещу цар Борис III, извършен на 14 април в Арабаконашкия проход. По това време българският монарх е Ботевградския балкан, където заедно с част от своите придворни хора е на лов. След като преспиват на палатка, в ранното утро на 14-ти април те тръгват към София. Малко преди да навлязат в същинската част на прохода, царският автомобил изпреварва автобус, превозващ жители на град Орхание (днес Ботевград). Виждайки царя, те го поздравяват сърдечно, на което Борис III отвръща със същото, което е още едно доказателство за близостта на владетеля до народа. Едва ли обаче хората в автобуса предполагат, че само няколко минути по-късно те ще се окажат в епицентъра на драматични събития, от изхода на които ще зависи живота както на тях, така и на самия Борис III.
Васил Икономов
Достигайки до мястото, където някога се намирало Арабаконашкото ханче, по царския автомобил е открит огън. Шофьорът и етномологът на царския музей по естествени науки Делчо Илчев загинават на място, но целта на атентата – цар Борис III не бива улучена. Избухват и няколко ръчни гранати и вследствие на всичко това колата изгубва контрол и се забива в телеграфен стълб, като се предполага, че в последния момент монархът успява да хване волана и да избегне падането в отсрещната пропаст. Точно в този момент край ханчето преминава автобусът от Орхание. Царят веднага се качва в него, поема управлението и се насочва обратно към града. По този начин той се измъква от засадата, а пристигайки в Орхание бързо сигнализира за случилото се. Бързо е сформиран отряд от войници, който трябва да открие атентаторите, което обаче се оказва доста сложна задача, която така и не бива изпълнена.
Междувременно новината за опита за покушение бързо достигна до София. Когато цар Борис III се връща жив и здрав в двореца, бива посрещнат от ентусиазирана тълпа, която се е събрала да го приветства. Лондонският вестник “Таймс” описва сцената така:
“Неописуеми сцени на ентусиазъм се виждаха в София тази сутрин, когато бе отслужен благодарствен молебен в храма Св. Александър Невски от благодарност за спасяването на царя. Последва спонтанна народна демонстрация на лоялност, като повече от 30 000 души минаха през дворцовия парк, поздравявайки царя, който засмян прие този израз на топли чувства от страна на неговите поданици. По-късно се състоя и военен парад и частите маршируваха пред царя…”
Логично през следващият ден основната тема из страната била свързана с евентуалните извършители на атентата. За най-вероятно се смята твърдението, че те били анархисти от четата на Васил Икономов, които често обикаляли близките до София планини. Премиерът Александър Цветков пък заявява, че зад това деяние стоят обикновени бандити, а не политически обвързани хора. Вероятно истината ще остане завинаги обвита в мистерия, а по-лошото е, че съвременниците на тези събития не предвиждат, че този атентат е само прелюдия към далеч по-ужасяващия такъв, състоял се само два дена по-късно в църквата “Света Неделя”. Негова цел отново е цар Борис III (както и голяма част от управленческия елит на България), така че няма да е грешно, ако заявим, че в рамките на три дена, българският цар се разминава със смъртта на два пъти.