”Задължителни дестинации” е рубрика, в която ще представяме на вашето внимание всички онези райски кътчета от красивата ни родина, които заслужават да бъдат посетени и които по някакъв начин са свързани с българската история. Голяма част от тях са познати на всекиго, но ще се постараем да посочваме и не дотолкова популярни дестинации. Очакваме вашите предложения за рубриката!
На около 3км от местността „Етъра“, сгушено в природен парк „Българка“,по горното течение на река Янтра, се намира едно живописно място, на което посетителите на този район често не отдават заслуженото внимание. Не съществува човек, който да е посетил Соколския манастир и да не е останал запленен и омагьосан от красотата му, неговите градини, заобикалящите го върхове на Стара планина и вековните букови гори, пропити с история, за която ние ще се опитаме да пишем в следващите редове.
Има няколко теории за произхода на наименованието на манастира. Една от тях е, че в околността гнездели много соколи, чиито писъци много често могат да бъдат чути от посетителите. Но най – популярната е, че манастирът носи името на своя основател – архиепископ Йосиф Соколски. Той, заедно с йеромонах Агапий, през 1833г. до входа на близката пещера издига жилищна сграда и малка дървена църква. На тяхно място, с помощ на хората от околните села, е построен съществуващия сега храм и през 1834г. манастирът е официално осветен. Неговите стенописи датират от далечната 1862г. и са дело на поп Павел и сина му Николай Попович от село Шипка. Освен това там се намират изографисаните от Захари Зограф икони “Исус Христос” и смятаната за чудодейна “Света Богородица с младенеца”.
В миналото Соколският манастир често е заемал ключова роля в историята ни и по-конкретно в Освободителните войни. През 1836г. той е бил просветен център и в него са открити книжовен център и килийно училище, в което за кратко преподава Неофит Бозвели. След това манастирът става убежище на въстаници като дори се смята, че и Левски няколкократно се е укривал зад стените му.
Четата на Капитан Дядо Никола освещава знамето си и се установява тук (1856г.) с намерението Соколският манастир да бъде превърнат в център на подготвяното от него въстание, замислено още преди големите чети и Априлското въстание. В памет на войводата през 2012г. е открита паметна плоча с неговия лик и славните му думи „азъ подкачвам звонче, което след време ще стане камбана…“.
По време на Априлската епопея убежище в Соколския манастир откриват и въстаниците предвождани от Цанко Дюстабанов, чийто меч (и предмети, за които се твърди че са принадлежали на Васил Левски) се съхранява в манастирския музей. При случайна проверка на турците четата бива разкрита. Те се опитали да избягат през тайния изход, който се намира под Костницата до църквата, но осем от тях са заловени, обесени и телата им захвърлени в дълбоката пропаст до манастира. Окърваените куки на бесилките, все още забити в скалата, напомнят за тези съдбоносните събития.
Като символ на спомена за трагедията с въстаниците от четата на Дюстабанов през 1868г. Кольо Фичето изгражда в центъра на манастира огромна каменна чешма с осем чучура-соколи, днес ценен архитектурен паметник и символ на Соколския манастир. Легендата гласи, че чешмата никога не пресъхва и водата й има чудодейни способности да изцелява болни и да предпазва от уроки. В параклиса на „Свети Панталеймон“, който се намира до църквата, пък може да откриете скала от която се смята, че извира целебна вода, а в пукнатините на тази скала може да сложите бележки с желания, които Свети Панталеймон ще помогне да се сбъднат.
До тежката дървена входна порта има плоча, върху която е описана историята на манастира. Ако все още не сте сигурни дали си заслужава да посетите това свято място следният цитат, съдържащ последните редове на тази плоча, ще ви убеди:
„Прекрачи ли тежката манастирска порта, посетителят е завладян от вълшебството на цветните градини, от белотата на чардаците и романа на белоструйната чешма. Не се нагледва и не се насища на красотата и възкликва „Господи, колко е хубаво!”.
Пожелаваме ви и вие да изпитате тези емоции, докосвайки се до това кътче, чиито стени, заобиколени от великолепна природа, са пропити с българска история.