На датата 6 април, преди 88 години в София е извършен един от най-големите атентати в страната. В следващите редове ние от “Българска история” ще ви разкажем малко повече за случая и неговите последици. Както всички знаем, в първите две десетилетия на ХХ век, голяма сила набират крайните течения в политиката. Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни сред обществото. Те предлагат много “примамливи” социални реформи със спорна възможност за реализация и често водят до напрежение в държавите. Последователи на подобни идеологии съществуват и в България, те се обединяват около каузата си и се решават да дадат всичко, само и само да се доберат до властта над държавата. През 1923г. Българската комунистическа партия(БКП) организира въстание, което обаче е потушено кърваво. Дръзките действия на комунистите принуждават правителството да вземе мерки и партията им минава в нелегалност. БКП е забранена със закон, но въпреки това продължава да съществува, като ръководните и кадри решават да продължат борбата още по-настървено и с повече кръв. Създадена е Военна организация към партията, която организира терористични групи. Двете страни – държавата и нелегалните комунисти се вкопчват в борба. Прокарани са репресивни закони срещу дейците на партията, сред които и смъртно наказание за всеки неин член, както и за онези, които я подпомагат.
Полицейският натиск над БКП изнервя нейните лидери и особено ръководителите на военното крило. Те решават, че е време да се отмъсти на правителството и държавната власт. Започва да се оформя идеята за голям атентат, който да бъде забелязан от обществото. Срещу тази идея се възпротивяват много от висшестоящите лица в организацията, като Васил Коларов например. Помощта за атентаторите обаче идва от много по-високо ниво – Коминтерна, който вече разполага с властта в Русия. За няколко години през Черно море са прекарани огромен брой оръжия, гранати и над 200кг взрив. Атентатът е планиран старателно и за негов водач от Съветска Русия е пратен Михаил Чхеидзе - офицер, заемащ важен пост в Червената армия. В България комунистите успешно са вербували клисаря на църквата “Света Неделя”, благодарение на него в светия храм са внесени 25 килограма взривни вещества. Планът на военното крило започва да действа. На 14 април е застрелян депутатът Константин Георгиев, който преди това дълги години е служил и се е бил на бойните полета по време на Балканските войни и Първата световна. Убийството му обаче е само примамка, целта е погребението му да бъде направено в църквата “Света Неделя” и на него да се съберат много влиятелни политически фигури. Така и става, два дена по-късно, на 16 април 1925г. По стечение на обстоятелствата, най-видните личности дошли да почетат паметта на убития се оказват далеч от колоната, на която е положен ковчега и близо до която е взривът. Дейците на БКП запалват фитила и успяват да избягат от православния храм. Бомбата експлодира, таванът на “Света Неделя” се срутва а под отломките остават много българи. Вследствие на терористичния акт, загиват 213 души, сред тях са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани и 3-ма депутати. Сред загиналите са бойци които са се сражавали геройски за своята година, Стефан Нерезов например е офицерът, водил Първа българска армия край Дойран.
Атентатът в “Света Неделя” безспорно изпраща послание до управляващите. След случая обаче солидарността им се сгромолясва. Един от изпълнителите – Петър Задгорски се предава в полицията и признава всичко. Неговите съпартийци правят неуспешен опит да го убият. Ръководителите на военното крило на БКП са намерени, един от тях е убит а другият се самоубива. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27-ми май. Отзвукът от атентата обаче не доставя нужния ефект за БКП. Както споменахме по-горе, посланието на комунистите е изпратено, отговорът от правителството обаче тепърва предстои. Още на същия ден – 16 април, в България е обявено военно положение, което продължава до октомври 1925г. Започват “Априлските събития” – поредица от репресивни действия срещу дейците на партията. Атентатът в “Света Неделя” често е характеризиран като необмислено действие, а дори самите лидери на БКП по-късно го заклеймяват като дело на леви сектанти. Изводите и коментарите по въпроса оставяме на вас.