В разгара на Априлското въстание хиляди смели българи се изправят за пореден път срещу тиранията на Османската империя. Слабо въоръжени но изпълнени с вяра те се обединяват около фигурите на своите апостоли. В серията от публикации ще ви разкажем именно за онези личности, които застават начело на бунтовниците и остават редом с тях в най-тъмните часове на революцията. Помнете ги!
Недостатъчно познато е името на Иларион Драгостинов – една от централните фигури на Априлското въстание. Макар окръгът му да не взима активно участие в бунта, поради множество и обективни причини, името му няма как да не остане споменато. В следващите редове ще разберете историята на апостола на II революционен окръг – Сливенския.
Иларион Драгостинов е роден около 1852 година в Арбанаси, Търново. Той е второто дете на заможния търговец Иван Димитров Драгостинов, българин от Елена женен за дъщерята на видния търговец Панайот Анастасоглу. Малкият Иларион говорел добре гръцки, като това е обяснимо, имайки предвид гръцкото влияние в района. Образованието си започнал именно в гръцко училище, като това не бива да ни изненадва, защото местно българско училище било отворено по-късно, през 1870 година. През 1968 г. Иларион завършил успешно петокласното Главно мъжко училище в Търново, в което изучил добре френски и турски език, а по-късно усвоил още и румънски, немски и италиански. Безспорно е бил ерудиран за времето, в което е живял и може би това изиграва ключова роля за изкачването му в революционните среди. През 1868 година Иларион отива в Русе и се сближава с дейците на читалище “Зора” , едни от крепителите на местното българско население. Идеите на тамошните будни българи бързо му допадат и той е назначен за секретар на просветното средище. Той отговарял за агитацията срещу гърцизма в дунавския град, като вършел отлично работата си. Само в една нощ определената за гръцка църква сграда била срината от смелите младежи. Само след няколко години, благодарение на търговския си нюх, Иларион установил отношения с Цариград, Виена, Букурещ, Галац и други. За кратко време натрупал състояние.
Съществува теория, че Иларион Драгостинов откраднал пари от читалището в Русе, където бил секретар. Взимайки ги, той твърдял, че щял да ги използва по предназначение, но някои източници твърдят, че именно с тях започнал търговската си дейност. Дали това е истина, не можем да кажем със сигурност, но едно е сигурно – в следващите години бъдещият апостол се сближил значително с революционните кръгове. През 1871г. в Русе бил основан революционен комитет, на първото заседание между учредителите Н. Обретенов, Т. Кърджиев, Р. Иванов, Г. Икономов бил и Иларион Драгостинов. През пролетта на 1872г. Русенският революционен комитет го изпраща като свой представител в Букурещ на общото събрание на Българския революционен централен комитет.
По-късно Иларион е пратен да възстанови Шуменския комитет, но разединеното и обезверено местно население не се справя с тази задача. След неуспеха на Септемврийското въстание, останалите живи дейци се събират в Гюргево и започва сериозна подготовка на нов, масов бунт. Именно тогава се решава Иларион Драгостинов да заеме поста главен апостол на II революционен окръг – Сливенския. Той имал трудната задача да подготви населението, да възстанови и развие Сливенския революционен комитет и да набави оръжие. За съжаление не разполагал с нужното време за това. Вестта за избухналото въстание дошла, а подготовката не била на лице. Турските арести накарали много българи да се откажат от това да възстават. Единствено Иларион Драгостинов и Георги Обретенов успели да обединят около себе си шепа българи, които сформирали чета и се опитали да се противопоставят.
Началото на въстанието в Сливенски революционен окръг започва на 3-ти май, когато в дома на братя Кутеви се събира малка група от просветените в революционното дело сливенци. Част, от които се: Андон Кутев, Петър Банов, Ставри Ненчов, Г.Колев, П. Гиндев и др. Те освещават знамето на въстанието и тръгват по пътя към Освобождение. По път към сборния пункт “Куш Бунар” се срещат със Стоил войвода и неговите сподвижници. Чакат няколко дни с надеждата още четници да се присъединят към тях, но уви само 5 човека от Ямбол го правят. В своя път напред четата се отправя към с. Нейково. Тя заема селото настъпвайки в две колони и пеейки бунтовни песни. Тук тя е посрещната радушно от населението и към нея се присъединяват около 30 момци. Оттам четата се отправя към с. Жеравна. Междувременно турската власт, уведомена вече за действията на четата, изпраща по дирите й башибозушки потери и редовните войски. Над село Раково четата отново води лют и неравен бой, в който загива безстрашният революционер Георги Обретенов. Тогава и на практика тя се разпада на няколко по-малки дружини, чиито участници скоро намират смъртта си. На 10 май при сражение около прохода вратник с потерята на Осман бюлюкбаши Иларион Драгостинов загива.