В разгара на Априлското въстание хиляди смели българи се изправят за пореден път срещу тиранията на Османската империя. Слабо въоръжени но изпълнени с вяра те се обединяват около фигурите на своите апостоли. В серията от публикации ще ви разкажем именно за онези личности, които застават начело на бунтовниците и остават редом с тях в най-тъмните часове на революцията. Помнете ги!
Стефан Стамболов. За някои противоречива личност, за други национален герой. Това разделение със сигурност е налично само и единствено заради управлението му (1887-1894), което за някои стабилизира България и я повежда по пътя на развитието, а за други “я скарва” с братска Русия и по този начин нарушава положението й в международен план. Едно обаче е сигурно – дейността на Стамболов до Освобождението е всепризната и няма българин, който да не уважава делото му. Именно в следващите редове ще се концентрираме върху нея и по-точно върху участието му в Априлското въстание, тъй като днес честваме 137 години от избухването му.
Големият български герой е роден на 12 февруари 1854 година в Търново. Той отраства в семейството на видни българи, чиито завет сякаш остава в жилите му. Бащата е участник във Велчовата завера от 1835г., приближен на един от организаторите на Браилските бунтове – капитан Дядо Никола. Малкият Стефан расте в обкръжението на революционни дейци, които успяват да му предадат бунтовния дух на епохата, в която живее. Родителите му от друга страна го подтикват да се заеме сериозно с образованието си. Бъдещият политик учи първоначално в родния си град, след което продължава в Духовната семинария в Одеса. Стамболов обаче така и не завършва руското училище, тъй като е изключен заради връзките си с руски революционери. След като е изгонен от семинарията, той се връща в родните земи, където за кратко, през 1873г. работи като учител. Скоро обаче той прекратява учителската си дейност и заминава за Румъния.
През септември 1874г. е делегат на Търновския революционен комитет на събранието на БРЦК. Възложена му е важна задача, през есента е пратен отново в България, за да замести Васил Левски и отново да подтикне местните организации към активна борба. На следващата година се завръща отново във Влашко. Издава обща стихосбирка, заедно с големия борец за свобода Христо Ботев - “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”. В близките години той участва изключително активно в подготовката за освобождение на България. Той е един от организаторите, а по-късно и участник в Старозагорското въстание от 1875г.
След разбиването на бунта е определен за главен апостол на Търновския окръг по време на Априлския бунт, с център Горна Оряховица. Той бива назначен на този пост само на 22-годишна възраст и веднага започва да се отнася отговорно към задачата си. Малка част от неговите съратници и впоследствие дейни участници във въстанието са Бачо Киро, Петър Пармаков, Цанко Дюстабанов, поп Харитон Халачев, Йонко Карагьозов и Христо Патрев. Стамболов допринася много за възстановяването на стари комитети в окръга, но основата слабост, която се усеща в региона е липсата на оръдия и стабилна военна подготовка. След преждевременното избухване на въстанието в IV революционен окръг, Стамболов го обявявява в Търновския на 28 април, след пристигането на Кървавото писмо.
Вече е изминала над седмица от бойни действия по българските земи и турските власти са взели необходимите мерки. На
практика въстанието не избухва организирано, а отделни сражения се водят в Дряновския манастир от четата на поп Харитон Халачев, четата на Цанко Дюстабанов в севлиевските села Батошево, Кръвеник и Ново село и четата на Христо Патрев и Тодор Кирков в тревненските села. След дълги и тежки сражения то е окончателно потушено в този окръг, а много от въстаниците са убити или впоследствие съдени и ликвидирани. След кървавото потушаване на бунта Стамболов успява да избяга в Румъния. По време на Руско-турската Освободителна война участва като военен кореспондент на вестник “Новое время”, а същевременно работи в помощ на действащата руска армия. Като апостол на I революционен окръг той дава всичко от силите си да подготви населението, но готовността на турските власти и огромния военен ресурс, които те притежават, прави това невъзможно.