“Стоманените векове” ще ви пренесат във времена на смелост и величие, времена на битки, бунтове, възходи и падения, времена, в които волята на владетелите е била здрава, колкото стоманата на мечовете им. Ние от “Българска история” ще ви разкажем познати и непознати истории за славни и трагични времена, останали далеч във вековете, истории за могъщи царе и отдавна забравени сражения, за да усетите и вие духът на падналите български воини, който още витае в проходите и твърдините на майка България!
Днес ние от “Българска история” решихме да ви разкажем историята на една от най-великите средновековни битка. В края на Х век българската държава била изправена срещу страховитата, набираща сили Византия. След управлението на цар Симеон, българският престол е поет от неговия син – Петър. Той обаче не успява да се справи с външните заплахи и страната често е опустошавана от печенеги и маджари. Кулминацията настъпва, когато от Киев пристига огромна руска армия начело с княз Светослав. Северният владетел прави два похода срещу българите и сломява съпротивата на Петър. Руският княз е отблъснат от византийците, те обаче се възползват от ситуацията и установяват властта си над сломения народ – всичко изглежда изгубено. В западна България обаче е оформена жестока съпротива. Четерима братя – синове на комита на Средец се обединяват и се изправят срещу могъщата империя. Трима от тях срещат смъртта си по различни пътища, най-малкият обаче оцелява – Самуил, син на Никола. Българската държава далеч не се оказва толкова изтощена. Започват десетилетия на сражения между преславския цар и константинополския император. Сред тях ярко се откроява най-големия успех на българите - битката при прохода Траянови врата.
В края на Х век, е мобилизирана голяма византийска войска. Начело застава самият император Василий II – един от най-талантливите военачалници на Византия. Ромеите се отправят към несломима България, те маршируват покрай Адрианопол, достигат до Филипопол и се отправят към важния град Сердика. Според хронистите целта на василевса е с един удар да се справи със съпротивата на Самуил. Василий преминава Траянови врата, като зад себе си оставя силен отряд, който да пази прохода, за да не оставя незащитен тила на армията. Императорът най-после достига Сердика и я обсажда. Бойните действия обаче не преминават според очакванията. Благодарение на тактическите ходове на българите, ромеите остават без провизии, а стенобойните им уреди са унищожени. Атаката над града е неуспешна.Междувременно обаче, Лъв Мелисин – натоварният със задачата да пази прохода, не изпълнява задълженията си. Според летописците вместо да се заеме с охраната на тила, той се оттегля към Филипопол. Зад ромейската армия се появява войска, водена от самия Самуил.
Император Василий смята, че Мелисин се е насочил към Константинопол, за да се възползва от отсъствието му и да
завземе престола. Василевсът заповядва отстъпление, войската му вдига обсадата и се отправя отново към византийска земя. Междувременно, българските войски под Самуилово командване заграждат близките проходи, което внася допълнителен смут в ромейските редици. Войските на царя намират удобния момент и връхлитат върху лагера на натрапниците. Отстъплението на Византия е превърнато в бягство, а походът на Василий е неговото най-голямо поражение. Настава страшно клане, при което василевсът едва не губи живота си. Малка част от воините му успяват да го спасят от остриетата на българите и в крайна сметка той достига Константинопол. В резултат на разгрома, във Византия започва сериозна съпротива срещу императора, която има за цел да го свали от престола. В това време българите се обединяват и започва настъпление на Самуиловите войски, които завземат огромни територии. Военното надмощие на царя трае в следващите 10 години и явно показва, че България още не е готова да падне. Величието на Самуил не може да бъде оспорено, през 971г. след смъртта на цар Петър държавата е изправена пред падение, въпреки усилията на Византия обаче, българите се съпротивляват в продължение на 43 години.
Важно е да се отбележи, че властта на Самуил по онова време не е била еднолична. Потомъкът на Симеон и син на Петър – цар Роман, все още е бил жив. Той успешно избягал от Константинопол и се върнал в родните земи. Самуил безвъзмездно приел неговото върховенство, както и царската му титла. Има сведения, че Роман също се е бил край Траянови врата. Фактическата власт в страната обаче е била в ръцете на Самуил. Византийските хронисти, които описват сражението също не са единодушни относно съдбата на самуиловия брат Арон. Според едни, той се е сражавал с Василий заедно с брат си, според други – той е извършил предателство, подтикнат от византийския император, след което Самуил е убил него и семейството му, оставяйки жив само своя племенник – Иван Владислав. Тези различия в мнението са твърде типични за средновековието, въпреки различията в мненията обаче, едно е явно – битката при Траянови врата е една от най-важните и най-велики победи в историята на България.
